Съдии 18 - Цариградски（BG1871）

1В онези дни нямаше цар в Израил; и в онези дни Дановото племе търсеше за себе си наследие за да се насели, защото до тогаз не беше им се паднало наследие между Израилевите племена.

2И пратиха Дановите синове от рода си пет мъже от пределите си, силни мъже от Сарая и от Естаол, за да съгледателствуват мястото и да го изследят; и рекоха им: Идете, изследете мястото. И дойдоха в гората Ефрем до Михеевия дом, и пренощуваха там;

3защото, като се приближиха до Михеевия дом, познаха гласа на младия Левитин; и свърнаха там и му рекоха: Кой те доведе тук? и що правиш ти на това място? и защо си тук?

4А той им рече: Така и така ми направи Михей, и цени ме, та му съм свещеник.

5И рекоха му: Молим, попитай Бога, да познаем ще бъде ли благополучен пътят ни в който отхождаме.

6А свещеникът им рече: Идете с миром: угоден е пред Господа пътят ви в който отхождате.

7Тогаз тръгнаха петте мъжа та дойдоха в Лаис, и видяха людете които живееха в него безгрижно, по обичая на Сидонците, спокойни, и живеещи без страх; и нямаше в това място някой да ги утеснява в нещо или да има власт; и те бяха далеч от Сидонците, и нямаха съобщение с никого.

8И върнаха се при братята си в Сарая и Естаол; и рекоха им братята им: Какво ще кажете вие?

9А те рекоха: Станете, и да възлезем против тях; защото видяхме мястото, и, ето, твърде е добро. И вие седите ли? Да се не облените да идете да влезете за да наследите.

10Като отидете ще найдете люде които живеят безгрижно и на широко място, защото Бог го даде в ръката ви: място в което няма скудост от нищо каквото има на земята.

11И тръгнаха от там, от Дановия род, от Сарая и от Естаол, шестстотин мъже препасани с воински оръжия.

12И възлязоха та разположиха стан у Кириатиарим в Юда; за това нарекоха онова място Махане-дан, дори до този ден; а лежи зад Кириатиарим.

13И от там преминаха в гората Ефрем та дойдоха до Михеевия дом.

14Тогаз петте мъже които бяха ходили да съгледателствуват мястото Лаис отговориха и рекоха на братята си: Знаете ли че има в тези домове ефод, и терафим, и истукан, и кумир леян? И сега размислете какво ще направите.

15И свърнаха там та отидоха в дома на младия Левитин, в Михеевия дом, и го поздравиха.

16И шестте стотин мъжа, препасаните с воинските си оръжия, които бяха от Дановите синове, застанаха в входа на вратата.

17И възлязоха петте мъжа които бяха ходили да съгледателствуват мястото, и влязоха там та взеха истукана, и ефода, и терафима, и леяния кумир; а свещеникът стоеше в входа на вратата с шестте стотин мъжа които бяха препасани с воински оръжия.

18И като влязоха те в Михеевия дом и взеха истукана, ефода, и терафима, и леяния кумир, свещеникът им рече: Що правите вие?

19И те му рекоха: Мълчи, тури ръката си на устата си та ела с нас, и бъди ни отец и свещеник. По-добре ли ти е да си свещеник на дома на един человек, или да си свещеник на едно племе и на един род в Израил?

20И зарадва се сърдцето на свещеника; и взе ефода, и терафима, и истукана та отиде между людете.

21И върнаха се та тръгнаха, и туриха пред себе си децата и скотовете, и по-скъпите си неща.

22Като се отдалечиха те от Михеевия дом, человеците в домовете които бяха ближни с Михеевия дом събраха се и стигнаха Дановите синове.

23И викнаха на Дановите синове. И те обърнаха лицето си и рекоха на Михея: Що ти е та си излязъл с толкова множество?

24А той рече: Взехте ми боговете които си направих, и свещеника, и тръгнахте; и що ми остава вече? И защо ми казвате: Що ти е?

25И рекоха му Дановите синове: Да се не чуе гласът ти между нас, да не би да нападнат на вас мъже яростливи, та изгубиш живота си и живота на дома си.

26И вървяха Дановите синове в пътя си; и като видя Михей че те бяха по-силни от него, върна се та дойде у дома си.

27И те взеха това що беше направил Михей, и свещеника когото имаше, та дойдоха в Лаис при люде които бяха спокойни и живееха без страх; и поразиха ги с острото на ножа, и града изгориха с огън.

28И нямаше никой да го избави, защото се намираше далеч от Сидон, и нямаха съобщение с никого; и той беше в дола на Вет-реов. И съградиха града, и населиха се в него.

29И нарекоха името на града Дан, по името на Дана отца си който се роди Израилю; а името на града беше по-напред Лаис.

30И поставиха за себе си Дановите мъже истукана; а Ионатан синът на Гирсона, син на Манасия, той и синовете му бяха свещеници на Дановото племе до деня на пленението на оназ земя.

31И поставиха си истукана който направи Михей през всичкото време в което домът Божий бе в Сило.