Марко 11 - Цариградски（BG1871）

1И наближават в Ерусалим, във Витфагия и Витания, при Елеонската гора, проважда двама от учениците си,

2и казва им: Идете в селото което е на среща ви, и щом влезете в него ще намерите ждребе вързано, на което никой человек не е възседал; развържете и доведете го.

3И ако ви рече някой: Защо правите това? кажете че на Господа трябва; и тутакси ще го проводи тука.

4И отидоха, и намериха ждребето вързано до вратата вън при край пътя, и отвързваха го.

5И някои от стоещите там казваха им: Що правите та развързвате ждребето?

6А те им рекоха, както поръча Исус; и оставиха ги.

7И доведоха ждребето при Исуса и намятаха на него дрехите си, и възседна на него.

8И мнозина постлаха дрехите си по пътя; други пак режеха клоне от дърветата и постилаха по пътят.

9И тези които вървяха отпред, и тези които отподире идеха, викаха и казваха: Осанна, благословен който иде в името Господне.

10Благословено царството на отца нашего Давида, което иде в името Господне, Осанна във вишних.

11И влезе Исус в Ерусалим и в храма, и като разгледа всичко, понеже времето беше вече късно, излезе във Витания с дванадесетте.

12И на утринта, когато излязоха из Витания, огладня.

13И като видя издалеч смоковница що имаше листе, дойде дано би намерил нещо на нея, и като дойде до нея, не намери нищо тъкмо едни листе; защото не беше време на смокините.

14И отговори Исус и рече й: Никой вече до века да не яде плод от тебе. И слушаха това учениците му.

15И дойдоха в Ерусалим; и като влезе Исус в храма, начна да изпъжда онези които продаваха и купуваха в храма, и трапезите на среброменителите, и столовете на онези, които продаваха гълъби, претури.

16И не допущаше да пренесе някой никакъв съсъд през храма.

17И поучаваше и казваше им: Не е ли писано: Домът ми ще се нарича дом на молитва за всичките народи? а вие го направихте "вертеп разбойнически."

18И чуха книжниците и първосвещениците, и търсеха как да го погубят; защото му се боеха; понеже всичкий народ се удивяваше на учението негово.

19И като мръкна, излезе вън от града.

20И сутринта когато минуваха, видяха смоковницата изсъхнала от корен.

21И усети се Петър, и казва му: Рави, виж, смоковницата която прокле ти изсъхнала.

22А Исус отговори и казва им: Имайте вяра в Бога.

23Защото истина ви казвам, че който рече на тази гора: Дигни се и хвърли се в морето, и не се подвои в сърцето си, но повярва че онова което казва сбъдва се, ще му бъде все що би рекъл.

24За това ви казвам: Всичко каквото в молбата си просите, вярвайте че ще получите, и ще ви бъде.

25И когато стоите да се молите, прощавайте, ако имате нещо върху някого, за да ви прости и Отец ваш който е на небеса вашите съгрешения.

26Но ако вие не прощавате, нито Отец ваш който е на небеса ще ви прости съгрешенията ваши.

27И идват пак в Ерусалим; и когато ходеше в храма, идват при него първосвещениците и книжниците и старейшините.

28И казват му: С коя власт правиш това? и кой ти даде тази власт да струваш това?

29А Исус отговори и рече им: Ще ви попитам и аз една реч; и отговорете ми, и ще ви кажа с коя власт правя това.

30Кръщението Иоаново от небето ли беше, или от человеците? Отговорете ми.

31И размишляваха в себе си и думаха: Ако речем: От небето, ще рече: А защо не повярвахте в него?

32Но ако речем: От человеците,- боеха се от народа; защото всички имаха Иоана че бе наистина пророк.

33И отговориха и рекоха на Исуса: Не знаем. Тогаз Исус отговори и рече им: Нито аз ви казвам с коя власт правя това.