4 Царе 6 - Цариградски（BG1871）

1И рекоха пророческите синове на Елисея: Ето сега, мястото на което ние живеем пред тебе тясно е за нас.

2Нека отидем, молим, до Иордан, и от там да вземем всеки по една греда, и да си направим там място дето да живеем. А той рече: Идете.

3И рече единий: Благоволи, моля, да дойдеш с рабите си. И рече: Ще дойда.

4И като отидоха при Иордан, сечеха дърва.

5И като сваляше единът гредата, падна желязото в водата; и извика и рече: О, господарю! и то беше заемнато!

6А человекът Божий рече: Де падна? И показа му мястото. Тогаз отсече едно дърво та хвърли там; и желязото изплава.

7И рече: Вземи си го. И простря ръката си та го взе.

8А Сирийският цар ратуваше против Израиля, и направи съвет с рабите си и рече: На еди-кое и на еди-кое място ще разположа стана си.

9И проводи человекът Божий на Израилевия цар и рече: Пази се да не преминеш това място, защото Сирийците нападнаха там.

10И проводи Израилевий цар на мястото което му рече человекът Божий и заръча за него; и упази се от там не еднъж нито дваж.

11И смути се сърдцето на Сирийския цар за това нещо; и свика рабите си та им рече: Не щете ли да ми известите кой от нашите е към Израилевия цар?

12И рече един от рабите му: Никой, Господарю мой царю; но Елисей пророкът който е в Израил известява на Израилевия цар думите които говориш в клетта на ложницата си.

13И рече: Идете та вижте де е, за да проводя да го хванат. И известиха му и рекоха: Ето, в Дотан е.

14И проводи там коне, и колесници, и велико воинство които дойдоха през нощ та обиколиха града.

15И когато стана на утринта слугата на человека Божий та излезе, ето, войска беше обиколила града с коне и колесници; и рече му слугата му: Ах, господарю! какво ще правим?

16А той рече: Не бой се; защото повече са онези които са с нас нежели онези които са с тях.

17И помоли се Елисей и рече: Господи, отвори, моля се, очите му за да види. И отвори Господ очите на слугата, та видя; и, ето, гората бе пълна с коне и колесници огнени около Елисея.

18И когато слязоха към него Сирийците, помоли се Елисей Господу и рече: Порази, моля се, тези люде с слепота. И порази ги с невидение според словото на Елисея.

19И рече им Елисей: Не е този път, нито този град: дойдете след мене, и ще ви заведа при человека когото търсите. И отведе ги в Самария.

20И когато дойдоха в Самария, рече Елисей: Отвори, Господи, очите на тези да гледат. И отвори Господ очите им, та видяха; и, ето, бяха всред Самария.

21И като ги видя Израилевът цар, рече на Елисея: Да поразя ли? да поразя ли, отче мой?

22А той рече: Не поразявай. Поразил ли би ти онези които си пленил с меча си и с лъка си? Тури хляб и вода пред тях; и да ядат и да пият, и да отидат при господаря си.

23И тури пред тях много ястие; и като ядоха и пиха, пусна ги, та отидоха при господаря си. И не дойдоха вече Сирийските пълкове в земята на Израиля.

24А след това, Венадад Сирийский цар събра всичкото си воинство, и възлезе та обсади Самария.

25И стана голям глад в Самария; и, ето, обсадиха я додето глава ослова се продаде за осемдесет сребърника, и четвъртата на един кав харейоним за пет сребърника.

26И като заминаваше Израилевът цар по стената, една жена извика към него и казваше: Помогни, господарю мой царю.

27А той рече: Ако ти Господ не помогне, от де ще ти помогна аз? да ли от гумното или от жлеба?

28И рече й царят: Що имаш? А тя рече: Тая жена ми рече: Дай сина си да го изядем днес, а утре ще изядем моя син.

29И сварихме моя син та го изядохме; и рекох й на утрешния ден: Дай сина си да го изядем; а тя скри сина си.

30И като чу царят думите на жената раздра дрехите си; и като минуваше върх стенат, людете видяха, и ето вретище извътре върху снагата му.

31И рече: Така да ми направи Бог и така да приложи ако главата на Елисея Сафатовия син остане на него днес.

32А Елисей седеше в дома си, и старците седяха с него; и проводи царят мъж от себе си; но преди да дойде при него вестител, той рече на старците: Не видите ли че този синът на убийцата проводи да отнеме главата ми? Гледайте, като дойде вестителят, затворете вратата и спрете го при вратата: тропотът на нозете на господаря му не е ли след него?

33И още като говореше с тях, ето, слезе при него вестителят; и рече: Ето, от Господа е това зло: какво вече да се надея на Господа?