Яков 1 - Цариградски（BG1871）

1Яков, раб на Бога и на Господа Исуса Христа, до дванадесетте племена които са в разсеяние, поздравление.

2Всяка радост имайте, братие мои, когато впадате в различни изкушения;

3понеже знаете че изпитанието на вашата вяра произвожда търпение.

4А търпението да има дело съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.

5Ако ли някои от вас е оскуден от мъдрост, да проси от Бога който дава богато на всички и не укорява, и ще му се даде.

6Но да проси с вяра, без да се съмнява никак; защото който се съмнява подобен е на морски вълни които се карат и разблъскват от ветровете.

7И такъв человек да не мисли че ще приеме нещо от Господа.

8Человек двоеумен непостоян е във всичките си пътища.

9Който брат е от по-долно състояние да се хвали в своето си възвишаване,

10а богатите, в смиряването си, понеже като цвет на трева ще прецъвти.

11Защото изгрея слънцето с пека, и изсуши тревата, и цветът й слете, и хубостта на лицето й погина; така и богатият ще повехне в пътищата си.

12Блажен онзи человек който претърпява изкушение; защото, като премине изпитът, ще приеме венеца на живота който обеща Господ на онези които го любят.

13Никой изкушаем да не казва че: Бог ме изкушава; защото Бог се от зло не изкушава, и той никого не изкушава;

14а всеки се изкушава като се завлича и подлъгва от собствената си похот.

15Похотта после като зачне ражда грях, а грехът като се извърши ражда смърт.

16Не се заблуждавайте, любезни мои братие.

17Всяко добро даване, и всяка съвършена дарба от горе е, и слязва от Отца на светлините в когото няма изменение или сянка на променяване.

18От собствената си воля родил ни е със словото на истината, да бъдем ние некакъв си начатък на неговите създания.

19И тъй, любезни мои братие, да бъде всеки человек бърз на чуене, а муден на говорене, и муден на гняв;

20защото гневът на человека не върши Божията правда.

21За това, отхвърлете всяка нечистота и множеството злоба, и приемете с кротост всаденото слово което може да спаси душите ви.

22Бивайте и творители на словото, а не само слушатели да лъжете себе си.

23Защото ако бъде някой слушател на словото, а не творител, той прилича на человек който гледа природното си лице в огледало:

24защото огледа се, и отиде, и завчас забрави какъв бе.

25Но който вникне в съвършения закон на свободата, и пребъде в него, той ще бъде блажен в делата си.

26Ако някой от вас мисли че е благочестив, и не обуздава езика си, но лъже сърдцето си, суетно е неговото благочестие.

27Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да пригледва сирачетата и вдовиците в утеснението им, и да пази себе си неосквернен от света.