1А Иов отговори и рече: -
2Слушайте с внимание говоренето ми, И това да са утешенията ви.
3Потърпете ме да изговоря; И като изговоря, присмивайте се.
4На человека ли се оплаквам аз? А защо да се не утесни духът ми?
5Погледнете на мене та се почудете, И турете ръка на уста.
6Само да си наумя ужасавам се, И трепет обладава плътта ми.
7Защо нечестивите живеят, Остаряват, още и стават много силни?
8Семето им се утвърдява с тях наедно пред лицето им, И внуците им пред очите им.
9Къщите им са безопасни от страх; И Божий жезъл не е върх тях.
10Говедата им се гонят, и не напраздно; Юницата им се тели, и не пометва.
11Пущат чадата си като овци; И децата им скачат.
12Вземат тъпана и китарата, И веселят се с гласа на свирката.
13Преминват дните си в благополучие; И в една минута слазят в ад.
14И говорят Богу: Оттегли се от нас, Защото не благоволим в знанието на пътищата ти.
15Що е Всесилний та да му работим? И що се ползуваме като го призоваваме?
16Ето, благополучието им не е в ръката им: Далеч да е от мене съветът на нечестивите,
17Колко пъти угасва светилникът на нечестивите, И дохожда погибелта им върх тях! Бог им разделя болезни в гнева си.
18Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява който граби вихрушката.
19Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за синовете им: Въздава им, и ще познаят.
20Очите им ще видят погибелта им; И ще пият от яростта на Всесилнаго.
21Защото кое наслаждение има нечестивий след себе си в дома си, Като се пресече през сред числото на месеците му?
22Ще научи ли някой Бога на знание? И той съди високите.
23Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко спокоен и тих:
24Ребрата му са пълни с тлъстина, И костите му напоени с мозък;
25А друг умира в душевна горест, И никога не е ял с весело сърдце.
26Наедно лежат в пръстта, И червие ги покриват.
27Ето, знам мислите ви И ухищренията ви за съсипването ми.
28Защото думате: Де е домът на княза? И де е шатърът дето живееха нечестивите?
29Не попитахте ли които минуват през пътя? И знаменията им не разумявате ли? -
30че нечестивият се пази за ден на погибел, В ден на гняв ще бъде закаран.
31Кой ще яви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде което е той сторил?
32И той ще бъде донесен в гроба, И ще пребивае в трапа.
33Буците на дола ще му бъдат приятни; И всеки человек ще отиде подир него, Както безчислени са отишли преди него.
34Как прочее ми давате суетни утешения Когато в отговорите ви остава лъжовност?
Who We AreWhat We EelieveWhat We Do
2025 by iamachristian.org,Inc All rights reserved.