Йов 36 - Цариградски（BG1871）

1И Елиу продължи и рече: -

2Потърпи ме малко, и ще ти явя; Защото има още думи за Бога.

3Ще взема отдалеч ведението си, И ще отдам правда на Създателя си,

4Защото думите ми наистина не ще бъдат лъжливи. Съвършеният въ ведението е при тебе.

5Ето, Бог е крепък, но не презира никого: Крепък в сила на мъдрост.

6Няма да даде живот на нечестивия, А на сиромасите дава правото.

7Не оттегля очите си от праведните, Но даже и с царе ги туря и с царе да седят на престол винаги, И са възвишени.

8И въ вериги вързани ако да са, И хванати с въжя на скърб,

9Тогаз им явява делата им И престъпленията им, че са се преумножили,

10И отваря и ухото им за поучение, И заповядва да се върнат от беззаконието.

11Ако послушат и послужат, Ще свършат дните си в добро И годините си въ веселия.

12Но ако не послушат, ще минат през меч, И ще умрат в неведение

13А лицемерите в сърдце трупат гняв: Не ще викнат когато ги свърже:

14Душата им умира в младост, И животът им се свършва между мръсните.

15Избавя скърбния в скръбта му, И в бедство отваря ушите им.

16И така би те извел из теснина в ширина Дето няма теснота; И предлаганото на трапезата ти било би пълно с тлъстина.

17Но ти си изпълнил съд на нечестив: Съд и съдене ще те постигнат.

18Понеже има ярост, внимавай с удар да не те довърши: Тогаз нито голямо изкупване би те избавило.

19Ще погледне ли на богатството ти? Нито на злато, нито на всичката сила на имота.

20Не желай нощта, В която людете изчезват от мястото си.

21Внимавай да се не обърнеш към беззаконието; Защото ти си предпочел това повече от скърбта.

22Ето, Бог е възвишен в силата си: Кой поучава като него?

23Кой му е определил пътя му? Или кой може да му рече: Направил си беззаконие?

24Помни да възвеличиш неговото дело Което гледат человеците.

25Всеки человек го види: человек гледа това от далеч.

26Ето, Бог е велик, и ние го не знаем; И числото на годините му е неизследвано.

27Когато възвлича водните капки, Те изливат от парите му дъжд

28Който облаците изтакат: Изобилно капят върх человека.

29Може ли още някой да разумее разпростиранията на облаците, Шума на скинията му?

30Ето, разпростира светлината си върху нея, И покрива морските дъна;

31Понеже чрез тях съди народите, И дава храна изобилно.

32В дланите си крие светкавицата, И заповядва й де да удари:

33Поръча й заради приятеля си, А против нечестивия готви гняв.