3 Царе 18 - Цариградски（BG1871）

1И след много дни биде слово Господне към Илия в третото лето и рече: Иди, яви се Ахааву; и ще дам дъжд по лицето на земята.

2И отиде Илия да се яви Ахааву. А гладът бе тежък в Самария.

3И повика Ахаав Авдия домостроителя. (А Авдия се боеше много от Господа;

4защото когато Иезавел изтреби пророците Господни, Авдия взе сто пророци та ги скри, петдесет в една пещера и петдесет в друга, и хранеше ги с хляб и вода.)

5И рече Ахаав на Авдия: Обиколи земята и иди към всичките водни източници и към всичките потоци; негли намерим трева за да упазим живота на конете и на мъските, и да се не лишим от скотовете.

6И тъй, разделиха земята помежду си за да я обиколят: Ахаав отиде по един път особен, и Авдия отиде по друг път особен.

7И като беше Авдия на пътя, ето, Илия го срещна; и той го позна и падна на лице и рече: Ти ли си, господине мой Илие?

8И той му рече: Аз. Иди, кажи на господаря си: Ето Илия.

9А той рече: Що съм съгрешил, та искаш да предадеш раба си в ръката на Ахаава за да ме убие?

10Жив Господ Бог твой, няма народ или царство дето да не е проваждал господарят ми да те търси; и когато казваха: Няма го, той заклеваше царството и народа че не са те намерили.

11А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия.

12И като се отделя аз от тебе, Дух Господен ще те отведе дето не зная; и когато отида та известя това Ахааву, и не те намери, ще ме убие. Но рабът ти се бои от Господа от младостта си.

13Не извести ли се на господаря ми що сторих аз когато Иезавел убиваше Господните пророци, как скрих сто мъже от Господните пророци, петдесет в една пещера и петдесет в друга пещера, и храних ги с хляб и вода?

14А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия; но той ще ме убие.

15И рече Илия: Жив Господ на Силите пред когото предстоя че днес ще се явя нему.

16И тъй, отиде Авдия да посрещне Ахаава и извести му. И Ахаав отиде да посрещне Илия.

17И като видя Ахаав Илия, рече му Ахаав: Ти ли си който смущаваш Израиля?

18А той рече: Не смущавам аз Израиля, но ти и твоят бащин дом; защото вие оставихте заповедите Господни, и отиде ти след Ваалимите.

19Сега прочее проводи и събери при мене всичкия Израил на гората Кармил, и пророците Ваалови четиристотин и петдесет, и четирите стотин пророци на Ашера които ядат на Иезавелината трапеза.

20И проводи Ахаав до всичките Израилеви синове та събра пророците на гората Кармил.

21И дойде Илия при всичките люде та рече: До кога ще хромите между две мъдрувания? Иеова ако е Бог, следвайте го; ако ли е Ваал, следвайте него. А людете не му отговориха ни реч.

22Тогаз рече Илия на людете: Аз сам останах пророк Господен; а Вааловите пророци са четиристотин и петдесет мъже.

23Нека ни дадат два юнца; и нека изберат единия юнец за тях си, и нека го раздробят, и нека го турят на дървата, и огън да не турят; и аз ще приготвя другия юнец, и ще го туря на дървата, и огън няма да туря.

24И призовете името на бога си, и аз ще призова името на Господа; и онзи Бог, който отговори чрез огън, той нека е Бог. И отговориха всичките люде та рекоха: Добро е това слово.

25И рече Илия на Вааловите пророци: Изберете си единия юнец та го пригответе вие първо, защото сте много; и призовете името на бога си, огън обаче да не турите.

26И взеха юнеца който им се даде та го приготвиха, и призоваваха името на Ваала от утринта дори до пладне, и викаха: Послушай нас, Ваале! Но нямаше глас, и нямаше слушане; и скачаха около олтаря който бяха съзидали.

27А около пладне Илия им се присмиваше и казваше: Викайте с голям глас, защото бог е: или се разговаря, или има нещо работа, или е на път, или може би спи и ще се събуди.

28И викаха с голям глас, и режеха се според обичая си с ножове и с копия доде се изля кръв на тях.

29И като премина пладне и те пророчествуваха дори до часа на приношението, не бе глас, и не бе слушане, и не бе внимание.

30Тогаз рече Илия на всичките люде: Приближете се при мене. И всичките люде се приближиха при него. И поправи олтаря Господен който беше съборен.

31И взе Илия дванадесет камене, според числото на племената на синовете на Якова към когото биде слово Господне и рече: Израил ще бъде името ти,

32и съзида с каменете олтаря в името Господне; и направи бразда около олтаря която вмещаваше две сати семе.

33И нареди дървата, и насече юнеца на късове та го тури на дървата.

34И рече: Напълнете с вода четири водоноси та излейте на всесъжението и на дървата. И рече: Повторете; и повториха. И рече: Потретете; и потретиха.

35И обикаляше водата около олтаря; още и браздата се напълни с вода.

36И в часа на приношението приближи се Илия пророкът и рече: Господи, Боже Авраамов, и Исааков, и Израилев, нека бъде известно днес че ти си Бог на Израиля, и аз раб твой, и че според твоето слово направих всички тези дела:

37послушай ме, Господи, послушай ме, за да познаят тези люде че ти, Господи, си Бог, и ти си обърнал сърдцата им назад.

38Тогаз падна огън от Господа та пояде всесъжението, и дървата, и каменете, и пръстта, и облиза водата която бе в браздата.

39И когато видяха това всичките люде, паднаха на лице и рекоха: Иеова, той е Бог: Иеова, той е Бог.

40И рече им Илия: Хванете Вааловите пророци: никой от тях да не избегне. И хванаха ги; и низведе ги Илия при потока Кисон и изкла ги там.

41И рече Илия на Ахаава: Възлез, яж и пий, защото иде глас на много дъжд.

42И възлезе Ахаав да яде и да пие; а Илия възлезе на върх Кармил, и наведе се на земята та тури лицето си между коленете си,

43и рече на слугата си: Възлез сега, погледни към морето. И възлезе та погледна, и рече: Няма нищо. А той рече: Иди пак, до седем пъти.

44И седмия път рече: Ето, малък облак, колкото человеческа длан, възлязва от морето. И рече: Възлез, кажи Ахааву: Впрегни колесницата си та слез, за да те не хване дъждът.

45И между това небето се помрачи от облаци и вятър, и стана голям дъжд. И качи се Ахаав на колесницата си та отиде в Иезраел.

46И ръката Господня биде върху Илия; и стегна чреслата си та тичаше пред Ахаава дори до входа на Иезраел.