Левит 7 - Цариградски（BG1871）

1И този е законът на приношението за престъпление: то е пресвето:

2на мястото дето колят всесъжението да закалят приношението за престъпление; и с кръвта му да се поръсва олтарят наоколо.

3И от него да се приноси всичката му тлъстина: опашката, и тлъстината която покрива вътрешностите,

4и двата бъбрека и тлъстината която е върх тях към чреслата, и булото на дроба което е заедно с бъбреците да се отнеме;

5и да ги гори свещеникът на олтаря за жертва Господу: това е приношение за престъпление.

6Всяко мъжко от свещеническия род да го яде: на свето място да се яде: то е пресвето.

7Както е приношението за грях, така и приношението за престъпление: един закон да бъде за тях: то да бъде на свещеника който прави умилостивение чрез него.

8А който свещеник приноси, нечие всесъжение, този свещеник да взема за себе си кожата на всесъжението което е принесъл.

9И всяко хлебно приношение което е в нещо печено, и всичко което е сготвено в гърне или на сковрада, да бъде на свещеника който го приноси.

10И всяко хлебно приношение с елей месено, или сухо, да бъде на всичките Ааронови синове, равен дял на всекиго.

11И този е законът на примирителната жертва която ще се приноси Господу:

12ако я приноси някой за благодарение, то заедно с благодарителната жертва да принесе безквасни пити месени с елей, и безквасни кори мазани с елей, и чисто брашно направено на пити месени с елей.

13Наедно с благодарителната си примирителна жертва, освен питите да приноси за приноса си и квасен хляб.

14И от приноса си от всяко по едно да приноси възвишаемо приношение Господу: това да бъде на свещеника който ръси с кръвта на примирителното приношение.

15И месото на благодарителната му примирителна жертва да се яде в истия ден в който се принося: да не оставя от него до утрото.

16Ако ли жертвата на приноса му е обричане, или самоволно приношение, то да се яде в истия ден в който принесе жертвата си; и ако остане нещо да се яде и на утринта.

17По колкото от месото на жертвата остане до третия ден да се изгаря на огъня.

18Ако ли се изяде нещо от месото на примирителната жертва в третия ден, то онзи който я приноси да не бъде приет, нито да му се вмени за жертва: скверна ще бъде; и онази душа която би яла от нея да понесе беззаконието си.

19И месото до което би се прикоснало нечисто нещо да се не яде: на огън да се изгаря; а за месото, всеки който е чист да яде месо;

20и онази душа която като има нечистота на себе си яде от месото на примирителната жертва Господня, тази душа да се изтреби от людете си.

21И оназ душа която би се прикоснала до нечисто нещо, до человеческа нечистота, или до екот нечист, или до гад нечист, и яде от месото на примирителната жертва Господня, тая душа да се изтреби от людете си.

22И говори Господ Моисею и рече:

23Говори на Израилевите синове и речи: Да не ядете никаква тлъстина, нито от говедо нито от овца нито от коза.

24Тлъстината на умряло, и тлъстината на разкъсано от звяр може да се употреби във всяка друга потреба; но никак да не ядете от нея.

25Защото който яде тлъстина от добитък, от който се приноси жертва Господу, тая душа която би яла да се изтреби от людете си.

26И ни в една от къщите си да не ядете никаква кръв от птица или от добитък.

27Всяка душа която би яла каква да е кръв, тая душа да се изтреби от людете си.

28И говори Господ Моисею и рече:

29Говори на Израилевите синове и речи: Който приноси примирителна жертва Господу, да донесе приноса си Господу от примирителната си жертва.

30Със своите си ръце да донесе Господните приношения: да донесе тлъстината с гръдите, щото гръдите да се движат за приношение движимо пред Господа.

31И свещеникът да изгаря тлъстината на олтаря; а гръдите да бъдат на Аарона и синовете му.

32И дясното бедро да давате на свещеника като възвишаемо приношение от примирителните си жертви.

33Който от Аароновите синове принесе кръвта на примирителното приношение, и тлъстината, ще има дясното бедро за свой дял.

34Защото аз взех от Израилевите синове, от примирителните им жертви, гръдите на движимото приношение и бедрото на възвишаемото, и дадох ги на Аарона свещеника и на синовете му, за вечно узаконение от Израилевите синове.

35Това е делът на Аароновото помазване и на помазването на синовете му от приношенията Господни, в който ден ги представи за да свещенствуват Господу,

36което заповяда Господ да им се дава от Израилевите синове в който ден ги помаза: това е вечно узаконение в родовете им.

37Този е законът на всесъжението, на хлебното приношение, и на приношението за грях, и на приношението за престъпление, и на посвещенията, и на примирителната жертва,

38който заповяда Господ Моисею на Синайската гора когато на Синайската пустиня заповяда на Израилевите синове да приносят Господу приносите си.