3 Царе 21 - Цариградски（BG1871）

1И след тези събития Навутей Иезраелецът имаше лозе в Иезраел, близу до дома на Ахаава Самарийския цар.

2И говори Ахаав на Навутея и рече: дай ми лозето си да го имам за градина на зеле, понеже е близу до дома ми; и ще ти дам вместо него по-добро лозе от него, или, ако ти е угодно, ще ти дам цената в сребро.

3И Навутей рече Ахааву: Да ми не даде Господ да ти дам бащиното си наследие.

4И дойде Ахаав в дома си дряхъл и огорчен за тази дума която му каза Навутей Иезраелецът и рече: Не ща да ти дам бащиното си наследие. И легна на одъра си та отвърна лицето си, и не яде хляб.

5И дойде при него Иезавел жена му та му рече: Защо е духът ти дряхъл, та не ядеш хляб?

6А той й тече: Понеже говорих на Навутей Иезраелеца и рекох му: Дай ми лозето си с сребро; или ако обичаш, ще ти дам друго лозе вместо него; а той отговори: Не ща да ти дам лозето си.

7И рече му Иезавел жена му: Ти ли сега царуваш над Израиля? Стани, яж хляб, и нека е весело сърдцето ти: аз ще ти дам лозето на Навутея Иезраелеца.

8Тогаз писа писма в Ахаавово име, и запечата с печата му, та проводи писмата на старейшините и на благородните които бяха в града му, които живееха с Навутея;

9и пишеше в писмата и казваше: Прогласете пост, и турете Навутея на чело на людете;

10и турете двама лоши человеци срещу него за да засвидетелствуват против него и да рекат: Ти похули Бога и царя. Тогаз изведете го и убийте го с камене, и нека умре.

11И направиха мъжете от града му, старейшините и благородните които живееха в града му, както им бе проводила Иезавел, според написаното в писмата които им прати.

12Прогласиха пост, и туриха Навутея на чело на людете.

13И влязоха двама лоши человеци та седнаха срещу него; и свидетелствуваха лошите человеци против него, против Навутея, пред людете и рекоха: Навутей похули Бога и царя. Тогаз го изведоха вън от града та го убиха с камене; и умря.

14И пратиха на Иезавел и казаха: Навутей е убит с камене, и умря.

15И като чу Иезавел че Навутей бе убит с камене и умря, рече Иезавел Ахааву: Стани, наследи лозето на Навутея Иезраелеца което не рачеше да ти даде с сребро; защото Навутей не е жив, но умря.

16И като чу Ахаав че Навутей умря, стана Ахаав да слезе в лозето на Навутея Иезраелеца за да го наследи.

17И биде слово Господне към Илия Тесвиеца и рече:

18Стани, слез да посрещнеш Ахаава Израилевия цар който живее в Самария; ето, той е в лозето на Навутея дето слезе да го наследи.

19И ще му говориш и речеш: така говори Господ: Уби ли ти, а още наследва ли ти? И ще му говориш и речеш: Така говори Господ: На мястото дето псетата лизаха кръвта на Навутея, ще лижат псетата кръвта ти, ей, твоята.

20И рече Ахаав Илию: Намери ли ме ти, враже мой? И отговори: Намерих те; защото продаде ти себе си за да правиш зло пред Господа.

21Ето, говори Господ, аз ще докарам зло върх тебе, и ще помета след тебе, и ще изтребя на Ахаава всичко до крак, и затворения и оставения в Израил;

22и ще направя дома ти както дома на Иеровоама Наватовия син, и както дома на Вааса Ахииния син, заради прогневането с което ме ти прогневи, и направи ти Израиля да съгреши.

23И за Иезавел още говори Господ и каза: Псетата ще изядат Иезавел при предстението на Иезраел.

24Който Ахаавов умре в града, псетата ще го изядат; и който умре в полето, птиците небесни ще го изядат.

25Никой наистина не биде подобен Ахааву, който продаде себе си за да прави което е лошо пред Господа както го подбуждаше Иезавел жена му.

26И направи много мерзости като следваше идолите, по всичко както правеха Аморейците които Господ изгони от лицето на Израилевите синове.

27И като чу Ахаав тези думи, раздра дрехите си, и тури вретище на снагата си, и пости, и лежеше обвит в вретище, и ходеше внимателно.

28И биде слово Господне към Илия Тесвиеца и рече:

29Видя ли как се смири Ахаав пред мене? Понеже се смири пред мене, не ща да докарам злото в дните му: в дните на сина му ще докарам злото на дома му.