Яков 3 - Цариградски（BG1871）

1Не бивайте мнозина учители, братие мои, като знаете че по-голямо осъждане ще приемем;

2защото всинца в много грешим. Който не греши в слово, той е съвършен мъж, възможен да обуздае и всичкото тяло.

3Ето, уздите туряме в устата на конете за да ни се покоряват, и обръщаме всичкото им тяло.

4Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и от силни ветрове се тласкат, с твърде малко кормило се обръщат накъдето иска волята на управителя.

5Така и езикът малък уд е, но много се хвали. Ето, малък огън колко голямо вещество запаля!

6И езикът е огън, свят пълен с неправда. Така между нашите удове се намерва езикът, който заразява всичкото тяло и възпаля колелото на живота ни, и сам той се запаля от пъкъла.

7Защото всякакво естество зверове, и птици, и гадове, и морски животни укротяват се, и укротени са от человеческото естество:

8А езикът никой от человеците не може да го укроти; неудържимо зло е, пълен със смъртоносен яд.

9С него благославяме Бога и Отца, и с него кълнем человеците създадените по подобию Божию.

10От същите уста излязва благословение и клетва. Не трябва, братие мои, да бива това така.

11Да ли изворът от същия чучур изтака сладка и горчива вода?

12Да ли е възможно, братие мои, смокинята да роди маслини, или лозата смокини? Така ни един извор не е възможно да пуща солена и сладка вода.

13Кой е от вас мъдър и учен? да покаже от доброто си поведение своите работи с кротост на премъдрост.

14Но ако имате в сърдцето си завист горчива и свада недейте се хвали и лъга против истината.

15Тая мъдрост не е която слязва от горе, но е земна, плътска, бесовска;

16защото дето е завист и свада там има бъркотия и всякаква лошавина.

17Но мъдростта която е от горе първо е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.

18И плодът на правдата сее се с мир за миротворците.