Йов 6 - Цариградски（BG1871）

1А Иов отговори и рече: -

2Дано би се претеглила наистина моята печал, И злополучието ми да би се турило всичкото наедно на къпоните!

3Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; За това думите ми оскудяват.

4Защото стрелите на Всесилнаго са вътре в мене, На които ядът изпива духа ми: Божиите ужаси се опълчават против мене.

5Реве ли дивий осел при тревата? Или мучи ли волът при яслите си?

6Яде ли се невкусното без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?

7Неща от които душата ми се отвращаше да ги не досегне, Те ми станаха като блудкаво ястие.

8Дано да получех прошението си, И да ми дадеше Бог желанието ми,

9И да би благоизволил Бог да ме погубеше, Да би отпуснал ръката си та да ме посечеше!

10Но ще ми бъде още това утешение, И в скръб когато не би ме пожалил ще се развеселя, че аз не скрих думите на Светаго.

11Що е силата ми та да се стърпявам? И що е сетнината ми та да продължа живота си?

12Да ли е силата ми сила каменна? Или плътта ми медна?

13Не изчезна ли в мене помощта ми? И не се ли отдалечи от мене избавлението?

14На оскърбения трябва съжаление от приятеля му; Но той е оставил страха на Всесилнаго.

15Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци

16Които се мътят от леда, В които се топи снегът;

17Когато се стоплят изчезват: Когато настане топлина изглаждат се от мястото си.

18Керваните като заобикалят пътищата си Пристигат в нищо и се губят.

19Керваните Темански гледаха, Пътниците Шевски ги чакаха:

20Излъгаха се в надеждата си: Дойдоха там и се посрамиха.

21Сега и вие сте никакви: Видяхте ужас, и се уплашихте.

22Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми дар от имота си?

23Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Избавете ме от ръката на насилниците?

24Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.

25Колко са яки правите думи! Но вашето изобличение що показва?

26Мечтаете ли да изобличите думи, Когато на отчаяния думите са като вятър?

27Наистина вие впримчате сирачето, И копаете ров на приятеля си.

28Сега прочее благоволете да погледнете на мене; Защото пред вас е явно ако аз лъжа.

29Повърнете се, моля: нека не става неправда: Ей, повърнете се пак: аз имам правда в това.

30Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да разбере лошото?