Йов 10 - Цариградски（BG1871）

1Душата ми е отегчена от живота ми: Ще се предам на оплакването си: Ще говоря в горестта на душата си.

2Ще река Богу: Недей ме осъжда: Покажи ми защо ми ставаш съперник.

3Добре ли ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете си, И да озаряваш съвета на нечестивите?

4Телесни ли очи имаш? Или гледаш ли както гледа человек?

5Да ли са дните ти като дните на человека, Или годините ти като человечески дни,

6Та да претърсваш беззаконието ми И да издирваш греха ми?

7Знаеш че не съм сторил нечестие; И няма кой да избавя от ръката ти.

8Ръцете ти ме образуваха И създадоха всичките ми удове; И съсипваш ли ме?

9Помни, моля, че като кал си ме направил; И в пръст ли ще ме възвърнеш?

10Не си ли ме издоил като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

11С кожа и плът си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел.

12Живот и милост си ми дарил; И посещението ти е упазило духа ми;

13Но и това си криел ти в сърдцето си: Зная че това бе с тебе.

14Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми не щеш да ме обезвиниш.

15Ако направя нечестие, горко ми: И праведен да съм не, мога дигна главата си. Пълен съм с безчестие; виж прочее скърбта ми;

16Защото расте. Гониш ме като лъв, И като се връщат показваш се страшен против мене.

17Нови свидетели представяш против мене, И умножаваш гнева си върху ми: Едно подир друго войнства нападат върх мене.

18А защо ме извади ти из матката на майка ми? О, да бях издъхнал, и око да не бе ме виждало!

19Щях да съм като че не съм бил: От матката в гроба щях да се отнеса.

20Дните ми малко не са ли? престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко

21Преди да отида от дето, няма да се върна, В тъмна земя и в смъртна сянка:

22В мрачна земя, както тъмата на смъртната сянка, Дето няма никакъв ред, И виделото е като тъма.