Наум 3 - Цариградски（BG1871）

1Горко на кръвопролитник град! Всичкий е пълен с лъжа и грабеж: Хищението не оскудява.

2Глас на бичове се чуе, и глас от тропот на колелa, И на коне устремляеми, и на колесници подскачащи.

3Конникът вдига лъскав меч и святкаво копие; Има и множество ранени, и голямо число убити, И няма свършък на труповете: Спъват се в труповете им,

4От многото блудувания на привлекателната блудница, Изкусната в баяния, Която продава народи с блудуванията си, И племена с баянията си.

5Ето, аз съм против тебе, Говори Господ на силите, И ще повдигна полите на лицето ти, И ще покажа на народите срама ти, И на царствата безчестието ти.

6И ще хвърля гнусна нечистота върх тебе, и ще те засрамя, И ще те поставя като позорище.

7И всички които те гледат ще бягат от тебе, И ще рекат: Ниневия запустя! Кой ще я пожали? От де да потърся утешител за тебе?

8По-добра ли си ти от Но Амон, Който лежеше между реките, Окружен от води, На който предбоище бе морето, И стена негова морето?

9Крепост негова бе Етиопия и Египет, и бе безкрайна: Фут и Ливийците бяха твои помощници.

10Но и той се пресели, отиде в плен; И младенците му се съкрушиха По краищата на всичките пътища; И хвърлиха жребия върху славните му мъже, И всичките му големци вързани бидоха с вериги.

11И ти ще се опиеш, Ще станеш невидима; И ти ще потърсиш сила против врага.

12Всичките ти твърдели ще са Като смоковници с първоявените си смокви; Ако се затресат, Ще паднат в устата на ядещия.

13Ето, людете ти са жени всред тебе: Вратата на земята ти Ще са съвсем отворени на враговете ти: Огън ще пояде вереите ти.

14Извади си вода за обсадата, Уякчи твърделите си, Влез в калта и стъпчи глината, Поправи кирпичената пещ.

15Там ще те изяде огън: Меч ще те изтреби, Ще те изяде като ателава. Множи се като ателав, Множи са като скакалец.

16Умножила си търговците си , Повече от звездите небесни: Ателавът се разпростря, и литна.

17Големците ти са като скакалци, И главатарите ти като множество от скакалци Които седят на плетищата в студен ден; Но като изгрее слънцето, бягат, И местото им не се познава де бяха.

18Пастирите ти задрямаха, царю Асирийски: Благородните ти заспаха: Людете ти се разпръснаха по горите; И няма кой да ги събира.

19Няма лек за съкрушението ти: Раната ти е люта: Всичките които слушат вестта ти Ще изплескат с ръце заради тебе; Защото върх кого не нападна злината ти всякога?