Притчи 19 - Цариградски（BG1871）

1По-добър е сиромахът който ходи в целостта си, Нежели развратний в устните си който е и безумен.

2На душата невежеството наистина не е добро: И който бърза с нозете спъва се.

3Безумието на человека изкривява пътя му; И сърдцето му негодува против Господа.

4Богатството притуря много приятели; А сиромахът бива оставен от приятеля си.

5Лъжливий свидетел няма да остане ненаказан; И който говори лъжи няма да избегне.

6Мнозина търсят лицето на щедрия; И всеки е приятел на даващия дарове.

7Сиромаха го мразят всиките му братя, - Колко повече ще отбягват от него приятелите му! – Той тича след думи които няма да се изпълнят.

8Който придобива ум обича душата си; Който пази благоразумие ще намери добро.

9Лъжливий свидетел няма да остане ненаказан; И който говори лъжи ще погине.

10Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на раб да властвува над началници.

11Благоразумието на человека възпира яростта му; И слава му е да се не призира на престъплението.

12Гневът на царя е като рикание на лъв, А благоволението му като роса на тревата.

13Безумний син е погибел на отца си; И препирните на жена са непрестанно капане.

14Дом и богатство се оставят наследие от отците; Но благоразумна жена от Господа се дава.

15Ленността хвърля в дълбок сън; И мързелива душа ще е гладна.

16Който пази заповедта съхранява душата си; А който презира пътищата си ще погине.

17Който помилва сиромаха заима Господу; И той ще му въздаде въздаянието му.

18Наказвай сина си додето има надежда; Но не подигай душата си да го умъртвиш.

19Яростний ще вземе наказание; Защото и да го освободиш трябва пак истото да направиш.

20Слушай съветване и приемай поучение, За да станеш мъдър в сетнините си.

21Има много мисли в сърдцето на человека; Но съветът Господен, той ще остане твърд.

22Милостта на человека е чест нему: И сиромахът е по-добър от лъжеца.

23Страхът Господен донося живот; И който го има ще си ляга наситен: Зло не ще да срещне.

24Ленивий затопява ръката си в блюдото, И не ще нито в устата си да я върне.

25Ако биеш присмивателя, простият е стане внимателен; И ако обличиш благоразумния, ще научи знание.

26Който съсипва отца и пропъжда майка, Той е син който причинява срам и поношение.

27Престани, сине мой, да слушаш поучение, Което отвраща от думите на знанието.

28Лош свидетел се присмива на правото: И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.

29Съдове се готвят за присмивателите, И за гърба на безумните биения.