Йов 29 - Цариградски（BG1871）

1И продължи Иов беседата си и рече: -

2О, да бях както в преминалите месеци, Както в дните когато Бог ме пазеше,

3Когато светилникът му светеше на главата ми, И съ виделината му ходех в тъмнината:

4Както бях в дните на благополучието си, Когато Божието добромислие бе над къщата ми,

5Когато Всесилний беше още с мене, И децата ми около мене,

6Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от елей!

7Когато през града излазях на портата, Приготвях седалището си на пазаря,

8Младите ме гледаха и се криеха, И старците ставаха и стояха прави;

9Князовете преставаха да говорят, И туряха ръка на устата си:

10Гласът на началниците се спираше, И езикът им залепваше за небцето им:

11Ухо като чуеше ублажаваше ме, И око като ме видеше свидетелствуваше за мене;

12Защото освобождавах сиромаха който викаше, И сирачето, и който нямаше помощник.

13Благословението от тогози който бе близу да загине идеше на мене; И сърдцето на вдовицата веселях.

14Облачах правда, и тя ми беше одежда: Правотата ми беше като мантия и корона.

15Аз бях очи на слепия И нозе на хромия.

16Бях отец на сиромасите: Съдба която не знаех издирвах я.

17И трошех челюстите на неправедния, И изтеглях лова из зъбите му.

18Тогаз думах: Ще умра на гнездото си; И ще се умножат дните ми като пясъка.

19Коренът ми беше прострян към водите; И росата нощуваше на ветвите ми.

20Славата ми подновяваше в мене, И лъкът ми се укрепяваше в ръката ми.

21чакаха и ме слушаха, И мълчеха в съветването ми.

22Подир думите ми те не притуряха нищо; И говоренето ми капеше върх тях.

23И очакваха за мене като за дъжд, И зееха с уста като за пролетен дъжд.

24Смеех се към тях, и не вярваха; И не оставяха да падне долу светлостта на лицето ми

25Избирах пътя им, и седях княз, И вселявах се като цар в войнството, Както онзи който утешава оскърбените.