Йов 37 - Цариградски（BG1871）

1В това още сърдцето ми трепери И се клати от мястото си.

2Слушайте внимателно гръма на гласа му, И звука който излазя из устата му.

3Проважда го под всичкото небе, И святкането му до краищата на земята:

4След него вика глас: Гърми с гласа на величието си, И като се чуе гласът му, няма да ги възпре.

5Бог гърми чудно с гласа си: Прави величествия които не разумяваме.

6Защото говори към снега: Бъди на земята, - И към буйния дъжд, и към силните си дъждове.

7Запечатва ръката на всякого человека, Щото всичките человеци които са негово дяло да разумяват.

8А зверовете влазят в пещерите И лежат на местата си.

9От юг иде вихрушката, А студът от север.

10От духането Божие се дава лед, И ширината на водите се стеснява.

11А ведрината изгонва гъстия облак: Виделината му разпилява облаците;

12И те се носят наоколо под наставлението му, За да правят всичко що им заповядва По лицето на обитаемата земя;

13И докарва ги или за наказание, Или за земята си, или за милост.

14Слушай това, Иове: Стой та размисли Божиите чудеса.

15Разумяваш ли как ги нарежд Бог, И прави да сияе святкането на облака му?

16Разумяваш ли равновесието на облаците, чудесата на Съвършенаго в знанието?

17Как биват дрехите ти топли Когато упокоява земята чрез юга?

18Прострял ли си с него твърдта, Силна както леяно огледало?

19Научи ни що да му речем: От тъмнина ние не можем да наредим думите си.

20Ще му се възвести ли ако аз говоря? Ако продума человек, непременно ще бъде погълнат.

21И сега человеците не могат да погледнат на светлото сияние Което е в твърдта, като замине вятърът та я очисти,

22И дойде златозарно време от север. Страшна слава има в Бога.

23Всесилен е, не можем да го проумеем: Превъзходен е в сила и в съд И в множеството на правдата: не угнеява.

24За това му се боят человеците; И той не гледа на никого от мъдрите в сърдце.