1И тези са Соломонови притчи които събраха человеците на Езекия Юдиния цар: -
2Слава Божия е да покрива всяка работа; А слава на царете е да издирват всяка работа.
3Височината на небето, и дълбочината на земята, И сърдцето на царете са неизпитани.
4Отнеми нечистото от среброто, И ще излезе съсъд за златаря;
5Отнеми нечестивите от при царя, И престолът му ще се утвърди в правда.
6Не се превъзносяй пред царя, И не стой на мястото на големците;
7Защото по-добре е да ти рекат: Възлез тук, Нежели да те снемат в присътсТвието на началника когото са видели очите ти.
8Не бързай да излезеш да се караш, Да не би най-сетне да не знаеш що да правиш Когато те посрами ближният ти.
9Отсъди съда си с ближния си само, И не откривай тайното си на чуждия,
10Да не би който те слуша да те укори, И лошият слух за тебе остане незагладим.
11Дума прилично речена е Като златни ябълки в сребърни пъстроти.
12Златна обеца и украшение от чисто злато е Мъдрият който обличава послушливо ухо.
13Както прохладата от снега във време жетвено Тка верният посланник за тези които го проваждат; Защото успокоява душата на господаря си.
14Който се хвали с лъжовен дар Прилича на облаци и вятър без дъжд.
15С търпение се склонява княз; И мек език строшава кости.
16Намери ли мед? яж колкото ти стига, Да се не преситиш от него и го избълваш.
17Рядко туряй ногата си в дома на съседа си, Да му не досадиш, и те намрази.
18человек който дава лъжливо свидетелство против ближния си Е като дръкол и нож и остра стрела.
19Доверие към неверен в усилно време е Като гнил зъб и изкълчена нога.
20Както който съблича дрехата си в студен ден, И както оцет на нитро, Така е който пее песни на оскърбено сърдце.
21Ако е гладен неприятелят ти, дай му хляб да яде, И ако е жаден, напой го с вода;
22Защото ще натрупаш жар на главата му, И Господ ще те възмъзди.
23Северний вятър изгонва дъжда, А разгневено лице пошепнуващ език.
24По-добре е да живее някой в ъгъл на горница, Нежели в дом за дружина със сварлива жена.
25Както е студена вода на жадна душа, Така са добри вести от далечна земя.
26Праведний, който пада пред нечестивия Е като мътен източник и развален извор.
27Не е добро да яде някой много мед; И не е славно да търси своята си слава.
28Който не въздържа духа си Е съсипан град без стени.
Who We AreWhat We EelieveWhat We Do
2025 by iamachristian.org,Inc All rights reserved.