Съдии 21 - Цариградски（BG1871）

1И Израилевите мъже бяха се заклели в Масфа и казали: Ни един от нас да не даде дъщеря си на Вениамина за жена.

2И дойдоха людете в Ветил та седяха там до вечерта пред Бога, и възвишиха гласа си та плакаха с голям плач,

3и рекоха: Защо, Господи Боже Израилев, стана това в Израиля, да оскъдее днес от Израиля едно племе?

4И на утрешния ден станаха людете рано та съзидаха там олтар, и принесоха всесъжения и примирителни жъртви.

5И рекоха Израилевите синове: Кой от всичките Израилеви племена не възлезе в събранието при Господа? Защото бяха направили голяма клетва против оногоз който не би възлязъл при Господа в Масфа и рекли бяха: Непременно да се умъртви.

6И разкаяха се Израилевите синове за Вениамина брата си, и рекоха: Днес се отсече едно племе от Израиля.

7Какво ще направим за жени за останалите, като се заклехме в Господа да им не дадем жени от дъщерите си?

8И рекоха: Кой от Израилевите племена не е възлязъл в Масфа при Господа? И, ето, от Явис Галаадски не беше дошел никой на събранието в стана.

9Защото прегледаха людете, и, ето, нямаше там ни един от жителите на Явис Галаадски.

10И прати там събранието дванадесет тисящи мъже от най-силните, и заповяда им и рече: Идете та поразете жителите на Явис Галаадски с острото на ножа, и жените и децата.

11И това е което ще направите: всяко мъжко, и всяка жена която е познала мъжко легло, ще погубите съвсем.

12И намериха между жителите на Явис Галаадски четиристотин млади девици които не бяха познали мъж нито лежали с мъж; и доведоха ги в стана в Сило, който е в земята Ханаан.

13И прати всичкото събрание та говориха на Вениаминовите синове които бяха в канарата Римон, и повикаха ги с мир.

14И върна се Вениамин в онова време; и дадоха им жените които бяха оставили живи от жените на Явис Галаадски; но и така не им стигнаха.

15И смилиха се людете за Вениамина, защото Господ направи пролом в Израилевите племена.

16Тогаз рекоха старейшините на събранието: Що да направим за жени за останалите? понеже погинаха жените от Вениамина?

17И рекоха: Трябва да остане наследието на уцелелите от Вениамина, за да не изчезне едно племе от Израиля.

18Но ние не можем да има дадем жени от дъщерите си, защото Израилевите синове се заклеха и говориха: Проклет който даде жена на Вениамина.

19Тогаз рекоха: Ето, всяка година става праздник Господу в Сило, който е към север на Ветил, към изток на пътя що възлиза от Ветил в Сихем, и към юг на Левона.

20И тъй, заповядаха на Вениаминовите синове и рекоха: Идете та направете засада в лозята;

21и гледайте, и, ето, ако дъщерите на Сило излязат да играят в ликове, тогаз излезте из лозята та си грабнете всеки за себе си жена от дъщерите на Сило, и идете в земята на Вениамина.

22И когато бащите им или братята им дойдат при нас за да се оплачат, ние ще им речем: Сторете с тях милост заради нас, понеже в боя не задържахме жена за всекиго; а вие сега не сте им дали че да сте повинни.

23И направиха така Вениаминовите синове, и взеха жени според числото си от играещите в ликове които грабнаха; и тръгнаха си и върнаха се в наследието си, и съградиха градовете и населиха се в тях.

24И в онова време тръгнаха от там Израилевите синове, всеки в племето си и в рода си; и излязоха от там всеки в наследието си.

25В онези дни нямаше цар в Израил: всеки правеше що му се виждаше угодно