Деяния 16 - Цариградски（BG1871）

1И пристигна в Дервия и Листра; и, ето, имаше там някой ученик на име Тимотей, син на някоя си жена Еврейка повярвала, а баща му бе Елин;

2който ученик беше свидетелствуван от братята в Листра и Икония.

3И поиска го Павел да отиде той с него; и взе го и обряза го, зарад Юдеите които бяха по тези места; понеже всички знаеха баща му че беше Елин.

4И като ходеха по градовете, предаваха им да държат наредбите удобрени от апостолите и презвитерите в Ерусалим.

5И така църквите се утвърдяваха във вярата, и от ден на ден числото им се умножаваше.

6И като преминаха Фригия и Галатийската земя, понеже им се възбрани от Духа Светаго да проповядат словото в Азия,

7дойдоха в Мизия, и предприемаха да идат във Витиния; но Духът не им допусти.

8И като изминаха Мизия, слязоха в Троада.

9И яви се Павлу нощем видение: человек някой си Македонец стоеше та му се молеше и казваше: Мини в Македония и помогни ни.

10И щом видя видението тутакси поискахме да идем в Македония, като разумяхме че Господ ни призовава да проповядваме евангелието на тях.

11И тъй, като се отвезохме от Троада, преминахме право на Самотрак, и на утринта в Неапол,

12и от там във Филипи, който е първий град на онази част от Македония, и поселение Римско. В този град преседяхме няколко дена;

13и в съботата излязохме вън от града край една река дето имаше обичай да става молба, и седнахме та говорехме на събраните там жени.

14И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, която продаваше багреници, слушаше; и ней Господ отвори сърдцето да внимава на това което Павел говореше.

15И като се кръсти тя и домът й, помоли ни се и казваше: Ако ме припознавате че съм верна Господу, влезте в къщата ми да седите. И принуди ни.

16И като отхождахме на молба, срещна ни една слугиня която имаше дух предвещателен, която даваше много печалба на господарите си като проричаше.

17Тя вървеше след Павла и нас, и викаше и казваше: Тези человеци са раби на Бога Вишнаго, които проповядват нам път на спасение.

18Това правеше много дни наред. И понеже дотегна на Павла, обърна се и рече духу: Повелявам ти в името на Исуса Христа да излезеш из нея. И излезе в тоз час.

19А като видяха господарите й че изчезна надеждата на печалбата им, уловиха Павла и Сила и завлекоха ги на тържището при началниците.

20И като ги изведоха при войводите рекоха: Тези человеци са Юдеи, и смущават града ни,

21и проповядват обичаи които нам, като Римляни, не ни е простено да ги приимаме нито да ги правим.

22И навали народът върх тях; и войводите разкъсаха дрехите им, и заповядаха да ги бият с тояги.

23И като ги биха много туриха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния страж да ги варди здраво;

24който като взе таквоз заръчване тури ги в най-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада.

25И посреднощ Павел и Сила молеха се и славеха Бога; а запрените ги слушаха.

26И внезапно стана трус голям, така щото поклатиха се основанията на тъмницата, и тутакси отвориха се всичките врата, и на всичките оковите се развързаха.

27И като се събуди стражарът и видя отворени вратата на тъмницата, измъкна нож и щеше да се убие, понеже мислеше че са избегнали запрените.

28Но Павел извика с висок глас и рече: Недей струва никое зло на себе си; защото всинца сме тука.

29И поиска стражарът свещи, вскочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила;

30и изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя за да се спася?

31А те рекоха: Повярвай в Господа Исуса Христа, и ще се спасиш ти и домът ти.

32И говориха словото Господне нему и на всичките които бяха в дома му.

33И взе ги в този истия час през нощта та им изми раните; и без забава кръсти се той и своите му всички.

34И като ги заведе в къщата си сложи им трапеза; и зарадва се със всичкия си дом защото повярва в Бога.

35И когато се разсъмна войводите проводиха паличниците да рекат: Пусни онези человеци.

36И стражарът извести тези думи на Павла, че: Войводите проводиха да ви пуснем; и тъй, сега излезте и идете си с миром.

37Но Павел им рече: Като ни биха пред народа без да ни съдят, нас които сме Римляни, хвърлиха ни в тъмница, и сега тайно ли ни изваждат? То не става; но те да дойдат и да ни изведат.

38И паличниците възвестиха тези думи на войводите; а те като чуха че били Римляни, убояха се;

39и дойдоха та ги умолиха, и като ги изведоха молеха им се да излязат из града.

40А те като излязоха из тъмницата отидоха у Лидини, и като видяха братята утешиха ги, и от там тръгнаха.