Еклесиаст 9 - Цариградски（BG1871）

1Защото турих всичко това в сърдцето си За да издиря всичко това, че праведните и мъдрите и делата им са в ръката Божия: Няма человек който да знае Дали любов или омраза ще бъде: Всичкото е пред тях.

2Всичко се случва равно на всичките: Един случай е на праведния и на нечестивия, На добрия и на чистия и на нечистия, И на оногоз който жъртвува и на оногоз който не жъртвува: Както добрият, така и грешният, Който се кълне както който се бои от клетва.

3Това е злото между всичко което става под слънцето, че един случай е на всичките; И най-вече сърдцето на человеческите синове е пълно със злина, И безумие има в сърдцето им доде са живи, И после слезват при мъртвите.

4Защото за оногоз който има приобщение със всичките живи има надежда; Понеже живо куче е по-добро от мъртъв лъв.

5Защото живите знаят че ще умрат; Но мъртвите не знаят нищо, Нито имат вече придобиване, Понеже паметта им се е забравила;

6Още и любовта им, и ненавистта им, И завистта им вече се е изгубила; И не ще имат вече никога дял Във всичко що става под слънцето.

7Иди, яж хляба си с веселба, и пий виното си с весело сърдце; Защото Бог вече благоволи в делата ти.

8Във всяко време нека бъдат бели дрехите ти, И миро да не оскудее на главата ти

9Радвай се в живота си със жената си която си възлюбил Във всичките дни на суетния си живот Които ти се дадоха под слънцето, Във всичките дни на твоята суета; Защото това е делът ти в живота И в труда ти който се трудиш под слънцето.

10Всичко що намери ръката ти да направи Направи със силата си; Защото няма ни деяние, ни помишление, ни знание, Нито мъдрост в гроба, дето отиваш.

11Обърнах се, и видях под слънцето че тичането не е на леките, Нито бранта е на силните, Нито хлЯбът на мъдрите, нито богатството на разумните, Нито добромислието на тези които имат знание; Защото време и случай се случава на всичките,

12Защото даже и человек не знае времето си. Както рибите които се улавят в зла мрежа, И както птиците, които се улавят в примка, Така се улавят человеческите синове в зло време, Когато внезапно нападне върх тях.

13И това видях мъдрост под слънцето, И видя ми се голяма:

14Имаше малък град, и малко мъже в него; И дойде против него велик цар и го обсади, И съгради против него големи окопи,

15Но се намери в него человек сиромах и мъдър, И той с мъдростта си освободи града; Но никой не помена оногоз сиромах человека.

16Тогаз аз рекох: Мъдростта е по-добра от силата, Ако и да се презира мъдростта на сиромаха, И думите му се не слушат.

17Думите на мъдрите в безмълвие се слушат Повече от вика на оногоз що властвува между безумни.

18Мъдростта е по-добра от военните оръжия; А един грешник погубя много добри неща.