Притчи 18 - Цариградски（BG1871）

1Своенравний иска желанието си, И противи се на всяка права мисъл.

2Безумний не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявението на сърдцето си.

3С идването на нечестивия иде и презрение, И с поношението безчестие.

4Думите из устата на человека са дълбоки води; И източникът на мъдростта е поток извиращ.

5Не е добро да рави някой лицеприемство на нечестивия, За да изкривява праведния в съда.

6Устните на безумния влазят в препирания; И устата му приканят плесници.

7Устата на безумния са погибел за него, И устните му сет за душата му.

8Думите на шепотника са сладки залъци, И слазят вътре в утробата.

9Нерадивий в делото си Брат е на разточителя.

10Името Господне е крепък стълп: Праведният който прибягва в него в защита е.

11Имотът на богатия е крепък град за него; И в мечтанието му той е като висока стена.

12Преди погинването се превъзноси сърдцето на човека; И смирението предходи пред славата.

13Да отговаря някой преди да чуе, Безумие и поношение е за него.

14Духът на человека ще го подпира в немощта му; Но унилий дух кой може въздигна?

15Сърдцето на благоразумния придобива разум; И ухото на мъдрите търси знание.

16Дарът на человека отваря му място, И привожда го пред големците.

17Който говори най-напред в съда си гледа се праведен; Но другарят му дохожда и го изпитва.

18Жребието прекратява разприте, И решава между силните.

19Брат обиден по-непристъпен е от крепък град; И разногласията им са като вереи на стълп.

20От плодовете на устата на человека ще се насити утробата му; От произведението на устните си ще се насити.

21Смърт и живот е в ръката на езика; И които го обичат ще ядат плодовете му.

22Който е намерил добра жена намерил е благо, И получил е благодат от Господа.

23Сиромахът говори с моления; Но богатият отговаря с жестокост.

24человек който има прители трябва да се обхожда приятелски; И има приятел по-тесен и от брат.