2 Коринтяни 2 - Цариградски（BG1871）

1И това реших в себе си, да не дохождам при вас пак със скърб.

2Защото ако оскърбявам аз вас, то мене кой ще развесели ако не този който е оскърбен от мене?

3И това истото ви писах, че, кога дойда, да нямам скърб от тези от които ми подобава радост да имам, като имам уверение на всинца ви че моята радост е радост за всички вас.

4Защото от голяма скърб и сърдечна тъга писах ви с много сълзи, не да се оскърбите, но да познаете голямата любов която имам към вас.

5Ако ли ме е някой оскърбил, не е оскърбил мене, но всинца ви отчасти, да не отеготя повече.

6За такъв един доста е това запрещение от по-мнозината;

7така щото напротив вие трябва повече да му простите и да го утешите, щото такъв един да не бъде погълнат от безмерна скърб.

8За това ви моля да утвърдите вашата към него любов;

9понеже за това и писах за да ви позная с опит да ли сте на всичко послушливи.

10А комуто вие прощавате нещо, прощавам му и аз; защото ако съм и простил нещо, комуто съм простил, за вас съм сторил това от Христово лице,

11за да не добие преимущество над нас Сатана; защото не сме да не знаем неговите умишления.

12И когато аз дойдох в Троада да проповядвам евангелието Христово, и ми се отвориха врата в делото Господне,

13понеже не намерих брата си Тита не се успокои духът ми; но простих се с тях и излязох за в Македония.

14Но благодарение Богу който ни прави винаги да сме победители в Христа, и на всяко място чрез нас явява уханието на неговото познание.

15Защото ние пред Бога сме Христово благоухание за тези които се спасяват и за тези които погинват.

16На едните сме ухание от смърт за смърт, а на другите ухание от живот за живот. И на това кой е доволен?

17Защото не сме както многото онези които преправят словото Божие; но искренно и като от Бога, пред Бога в Христа говорим.