Притчи 5 - Цариградски（BG1871）

1Сине мой, внимавай в мъдростта ми, Приклони ухото си в разума ми;

2За да съхраняваш разсъждение, И устните ти да пазят знание.

3Защото от устните на чуждата жена капе мед от сотъ, И небцето й е по-меко от елей:

4Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като меч от две страни изострен.

5Нозете й слазят в смърт: Стъпките й достигат до ад.

6За да не разсъдиш пътя на живота, Нейните пътеки са непостоянни, та да ги не познаеш ти.

7И сега, чада, послушайте ме, И не отстъпвайте от думите на устата ми.

8Отдалечи пътя си от нея, И не приближавай се при вратата на дома й,

9За да не дадеш честта си на други, И годините си на немилостивите;

10За да се не наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да не идат в чужд дом;

11А ти да въздишаш в сетнините си, Когато плътта ти и тялото ти се изнурят,

12И да казваш: Как намразих поучението, И сърдцето ми презря обличението,

13И не послушах гласа на учителите си, Нито приклоних ухото си към наставниците си!

14Малко остана да се намеря в всяко зло Всред събранието и сонмището.

15Пий вода от щерната си, И оназ която извира от кладенеца ти.

16Нека се изливат вън твоите извори Като водни отоци по стъгдите.

17Да бъдат те на самаго тебе, А не и на чужди с тебе.

18Да бъде благословен твоят източник: И весели се с жената на младостта си.

19Тя да ти бъде като елен рачителна и сърна мила: Нейните гръди да те напояват въ всяко време: Възхищавай се всякога от любовта й.

20И защо, сине мой, да се възхищаваш от чужда, И искаш да пригръщаш пазухата на чужда жена?

21Понеже пътищата на человека са пред очите на Господа; И той измерва всичките му пътеки.

22Нечестивия ще го хванат своите му беззакония: И с въжата на греха си ще бъде уловен.

23Той ще умре без поучение, И от множеството на безумието си ще се заблуди.