Езекил 21 - Цариградски（BG1871）

1И слово Господне биде към мене и рече:

2Сине человечески, утвърди лицето си към Ерусалим, и направи да капне слово към светите места, и пророчествувай към Израилевата земя,

3и кажи на Израилевата земя: Така говори Господ: Ето, аз съм против тебе, и ще изтръгна ножа си из ножницата, и ще отсека от тебе праведния и нечестивия.

4И понеже ще отсека от тебе праведния и нечестивия, за то ще излезе ножът ми из ножницата си против всяка плът, от юг до север;

5и ще познае всяка плът че аз Господ изтръгнах ножа си из ножницата му: няма да се върне вече.

6За то ти, сине человечески, въздъхни съ съкрушение на чреслата си, и с огорчение въздъхни пред тях.

7И когато ти рекат: Защо въздишаш ти? ще отговориш: Заради известието, че иде; и всяко сърдце ще се стопи, и всичките ръце ще ослабнат, и всеки дух ще премре, и всичките колена ще станат като вода: ето, иде, и ще бъде, говори Господ Иеова.

8И слово Господне биде към мене и рече:

9Сине человечески, пророчествувай и речи: Така говори Господ: Речи: Меч, меч се остри, и даже налъсква се;

10остри се за да направи голямо клане: налъсква се за да светка. Можем ли прочее да сме весели? Той е жезълът на сина ми, който презира всяко дърво.

11И го даде да се налъска за да се държи в ръка: този меч е наострен и налъскан за да се даде в ръката на посекателя.

12Възопий и излелекай, сине человечески; защото той е върх людете ми, върх всичките Израилеви князове е: треперане ще нападне върх людете ми заради меча; за то удари по бедрото си;

13защото изпитване има; и какво ако жезълът който презира не би съществувал вече, говори Господ Иеова?

14За то ти, сине человечески, пророчествувай и изплескай ръка върху ръка; и да се удвои мечът, да се утрои мечът, на ранените: той е мечът на големите ранени който ще ви обсади от всякъде.

15Нанесох ужаса на меча над всичките им порти за да се стопи всяко сърдце, и да се умножи падането. Уви! приготви се за да блистае, наточи се за клане.

16Стегни се, мечу, нападни надясно, наляво, дето се обърне лицето ти.

17И аз още ще плесна с ръце и ще докарам яростта си. Аз Господ говорих.

18И слово Господне биде към мене и рече:

19И ти, сине человечески, определи си два пътя, за да замине мечът на Вавилонския цар: и двата ще излизат от истата земя; и направи място, направи го в началото на градския път.

20Определи път за да замине мечът в Рава на Амоновите синове, и в Юда към утвърдения Ерусалим.

21Защото царят Вавилонски се спря при двоепътието, в началото на двата пътя за да почародействува; разтресе стрелите вълшебнически, попита терафимите, прегледа ятрото.

22В десницата му стана жребието за Ерусалим, за да тури ратните овни, за да отвори уста в клане, да възвиси глас въ възклицание, да тури овни срещу портите, да направи окопи, да съгради остенения.

23Но то ще им бъде като суетно чародействуване в очите на онези които направиха на тях клетви: той обаче ще им напомни беззаконието им за да се хванат.

24За то така говори Господ Иеова: Понеже направихте да дойде в напомнение беззаконието ви когато се откриха престъпленията ви, щото да се явят съгрешенията ви въ всичките ви деяния, - понеже дойдохте в напомнение, ще бъдете хванати в ръце.

25И ти, скверни, нечестиви княже Израилев, на когото е дошел денят когато беззаконието стигна до край,

26така говори Господ Иеова: Дигни кидара, и отнеми короната: тя няма да бъде такваз: смирения възвиси, а високия смири.

27Ще превърна, ще превърна, ще превърна нея; и няма да съществува доде дойде онзи комуто принадлежи; и нему ще я дам.

28И ти, сине человечески, пророчествувай и речи: Така говори Господ Иеова заради Амоновите синове и заради укора им, - и кажи: Меч, меч е изтеглен, налъскан е за клане, и блещи за да изтреби,

29като виждат суетно видение за тебе, като чародействуват лъжа на тебе, за да те турят на врата на ранените, на нечестивите, на които денят е дошел когато беззаконието им стигна до край.

30Да го върна ли в ножницата му? На мястото дето си създаден, в земята на рождението ти, ще те съдя.

31И ще излея гнева си върх тебе: с огъня на гнева си ще духна върх тебе; и ще те предам в ръцете на диви мъже които кроят погибел.

32Храна на огън ще станеш: кръвта ти ще бъде всред земята ти: не ще бъде вече помен за тебе; защото аз Господ говорих.