Съдии 20 - Цариградски（BG1871）

1Тогаз излязоха всичките Израилеви синове, и събра се всичкото събрание като един человек от Дан до Вирсавее, и земята Галаад, пред Господа в Масва.

2И представиха се в събранието на людете Божии началниците на всичките люде, всичките племена Израилеви, четиристотин тисящи мъже пешци които теглеха меч.

3И чуха Вениаминовите синове че възлязоха Израилевите синове в Масфа. И рекоха Израилевите синове: Кажете, как стана това зло?

4И отговори Левитинът, мъжът на убитата жена, и рече: Дойдох в Гавая който е град Вениаминов, аз и наложницата ми, за да пренощуваме.

5И подигнаха се върх мене мъжете на Гавая, и обиколиха през нощта къщата против мене: мене искаха да убият, а наложницата ми насилваха, та умря.

6За това взех наложницата си и разсякох я та я разпратих по всичките предели на Израилевото наследие; защото направиха беззаконие и безумие в Израил.

7Ето, всички вие сте Израилеви синове: поговорете си тук помежду си, и дайте мнението си.

8И станаха всичките люде като един человек и говореха: Няма да отиде никой в шатъра си, нито ще се върне някой в дома си;

9но сега това е което ще направим на Гавая: ще възлезем против нея по жребие,

10и ще вземем десет мъже от сто от всичките Израилеви племена, и сто от тисяща, и тисяща от тма, за да донесат храна на людете, щото като стигнат в Гавая Вениаминова да им направят по всичкото безумие което те направиха в Израил.

11И събраха се против града всичките Израилеви мъже, съединени купно като един человек.

12И пратиха Израилевите племена мъже в всичкото Вениаминово племе та рекоха: Кое е това зло което се стори помежду ви?

13И сега предайте человеците, онези беззаконници които са в Гавая, за да ги умъртвим, и да отмахнем злото от Израиля. Но не рачиха да послушат Вениаминовите синове гласа на братята си Израилевите синове.

14И събраха се Вениаминовите синове от градовете в Гавая за да излязат на бой против Израилевите синове.

15И изброиха се Вениаминовите синове в онзи ден от градовете двадесет и шест тисящи мъже които теглеха меч, освен жителите на Гавая, които се изброиха седемстотин избрани мъже.

16Между всичките тези люде имаше седемстотин избрани мъже леваци: те всички хвърляха камене с пращи на косъм без да погрешат.

17И Израилевите мъже се изброиха, освен Вениамина, четиристотин тисящи мъже които теглеха меч: всички тези военни мъже.

18И станаха Израилевите синове и възлязоха в Ветил та попитаха Бога и рекоха: Кой от нас да възлезе първ против Вениаминовите синове? А Господ рече: Юда първий.

19И станаха Израилевите синове на утринта та разположиха стан против Гавая.

20И излязоха Израилевите синове на бой против Вениамина; и опълчиха се Израилевите мъже на бой против тях в Гавая.

21И излязоха Вениаминовите синове из Гавая та простряха на земята в онзи ден от Израиля двадесет и две тисящи мъже.

22Но людете, Израилевите мъже, се ободриха и опълчиха се пак на бой, на мястото дето бяха се опълчили първия път.

23И възлязоха Израилевите синове та плакаха пред Господа дори до вечерта, и попитаха Господа и рекоха: Да възлезем ли пак на бой против синовете на брата ни Вениамина? И Господ рече: Възлезте против него.

24И приближиха се Израилевите синове при Вениаминовите синове втория ден.

25И излезе Вениамин против тях втория ден из Гавая та простре пак на земята от Израилевите синове осемнадесет тисящи мъже: всички тези теглиха меч.

26Тогаз всичките Израилеви синове и всичките люде възлязоха та дойдоха в Ветил и плакаха, и седнаха там пред Господа, и постиха в онзи ден дори до вечерта, и принесоха всесъжения и примирителни жъртви пред Господа.

27И попитаха Израилевите синове Господа, (защото ковчегът на Божия завет беше там през онези дни,

28и Финеес синът на Елеазара, Аароновия син, стоеше пред него през онези дни,) и рекоха: Да излезем ли пак на бой против синовете на брата ни Вениамина? или да престанем? И Господ рече: възлезте; защото утре ще ги предам в ръката ви.

29И постави Израил засада около Гавая.

30И възлязоха Израилевите синове в третия ден против Вениаминовите синове та се опълчиха против Гавая както първия и втория път.

31И излязоха Вениаминовите синове против людете, отделиха се от града, и начнаха както първия и втория път да поразяват людете по пътищата, (от които единият възлиза към Ветил, а другият към Гавая в полето,) и убиха около тридесет мъже от Израиля.

32И рекоха Вениаминовите синове: Те падат пред нас както по-напред. А Израилевите синове рекоха: Да побегнем и да ги поотделим от града в пътищата.

33И станаха от мястото си всичките Израилеви мъже та се опълчиха в Ваал-тамар; и засадата на Израиля изкокна от мястото си, от ливадата на Гавая.

34И дойдоха против Гавая десет тисящи избрани мъже от всичкия Израил, и битвата беше тежка; но те не знаеха че злото ги пристигаше.

35И порази Господ Вениамина пред Израиля; и погубиха Израилевите синове онзи ден от Вениаминовите двадесет и пет тисящи и сто мъже: всички тези теглеха меч.

36И видяха Вениаминовите синове че се поразиха; защото Израилевите мъже дадоха място на Вениаминовците, понеже се уповаваха на засадата която бяха турили против Гавая.

37И засадата прибърза та нападна на Гавая; и разпростря се засадата, и поразиха всичкия град с острото на ножа.

38И Израилевите мъже бяха определили знак с тези които бяха в засадата да направят да се възиши пламик голям с дим от града.

39И когато устъпиха Израилевите синове в боя, Вениамин начна да поразява и уби от Израиляните около тридесет мъже, защото рекоха: Наистина пак падат пред нас както в първия бой.

40Но когато хвана да се възвишава пламикът с димен стълп от града, Вениаминовците погледнаха назад, и, ето, пожарът на града възлизаше към небето.

41И когато се повърнаха Израилевите мъже, смутиха се Вениаминовите мъже, защото видяха че злото ги постигна.

42И обърнаха се пред Израилевите мъже към пътя на пустинята; но боят ги притисна, защото онези които излазяха из градовете погубваха ги всред тях.

43Заобиколиха Вениаминовците, гониха ги, стъпкаха ги лесно дори до срещу Гавая към изток на слънцето.

44И паднаха от Вениамина мъже осемнадесет тисящи: всичките силни мъже.

45Тогаз се върнаха та побягнаха към пустинята в канарата Римон; а Израилевите синове обраха пабирък от тях в пътищата мъже пет тисящи, и гониха ги до Гидом и убиха от тях две тисящи мъже..

46Така всичките които паднаха в онзи ден от Вениамина бяха двадесет и пет тисящи мъже които теглеха меч: всичките силни мъже.

47А шестстотин мъже се обърнаха та побягнаха в пустинята в канарата Римон, и седяха в канарата Римон четири месеца.

48И върнаха се Израилевите мъже към Вениаминовите синове та ги поразиха с острото на ножа, от человек на всеки град до скот, и всичко що се намираше; и всичките градове които се намираха предадоха на огън.