Йов 30 - Цариградски（BG1871）

1Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, На които бащите не бих рачил да туря с псетата на стадото си.

2И наистина в какво можеше да ме ползува силата на ръцете им От които крепостта е изчезнала?

3От нямане и глад бяха постали: Бягаха в безводна земя, тъмна, пуста, и опустошена;

4И между храстията късаха слез, И коренете на смерчията за своя храна.

5Бяха изпъдени измежду человеците: Викаха върх тях като върх крадци.

6Живееха в стръмнините на дебрите, В дупките на земята и на канарите.

7Ревяха между храстията: Под трънете се събираха:

8Безумни и безчестни, Изгонени бидоха из земята.

9А сега аз им съм песен, Още им съм и преговорка.

10Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят на лицето ми.

11Понеже Бог съсипва преимуществото ми и ме смири, Хвърлиха и те уздата пред мене.

12Отдясно стават щенетата, Тласкат нозете ми, И приготовят против мене пагубните пътища.

13Развалят пътя ми, Умножават злощастието ми: Няма за мене помощник против тях.

14Идат като през широк пролом, като силно наводнение: Под развалините нападат върх мене.

15Обърнаха се ужаси върх мене. Гонят душата ми като вятър; И благополучието ми преминва като облак.

16И сега душата ми се изля в мене: Скърбни дни ме постигнаха.

17През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.

18От върлата сила на болестта ми измени се дрехата ми; Стяга ме както ошийникът на хитона ми.

19Хвърли ме в калта; И заприличах на пръст и на прах.

20Викам към тебе, и не ми отговаряш Стоя, и не поглеждаш към мене.

21Обърнал си се жесток към мене; С крепката си ръка ми враждуваш:

22Дигаш ме, възкачаш ме на вятъра, И стопяваш ме до сущ.

23Зная наистина че ще ме докараш до смърт И в дома определения за всеки жив.

24Но Той няма да простре ръка в развалините Ако викат когато погубя.

25Не плаках ли аз за оногоз който бе в жестоките дни? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?

26Когато очаквах доброто, тогаз дойде злото; И когато ожидавах виделината, тогаз дойде тъмнината.

27червата ми възвряха и не си починаха: Скърбни дни ме стигнаха.

28Ходих почернял, не от слънце: Станах, виках в събрание.

29Станах брат на чакалите И другар на камилоптиците.

30Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от пламенение;

31И китарата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.