1Сине мой, ако си станал поръчник за приятеля си, Или си дал ръка за някого чужд,
2Впримчил си се с думите на устата си, Хванал си се с думите на устата си.
3Направи прочее това, сине мой, и отърви се Понеже си паднал в ръцете на приятеля си, - Иди, припадни, и принуди приятеля си.
4Не давай сън на очите си, Нито дремане на клепачите си:
5Отърви се като сърна от ръката на ловец, И като птица от ръката на птицеловец.
6Иди при мравката, о лениве, Прегледай пътищата й и стани мъдър, -
7Която, ако и да няма началник, Настоятел, или управител,
8Приготвя храната си лете, Събира храната си в жетва.
9До кога ще спиш, лениве? Кога ще станеш от съна си?
10Малко спане, малко дремане, малко сгъване на ръце за сън:
11После сиромашията ти дохожда като пътник, И скудостта ти като оръжен мъж.
12Лошият человек, беззаконният человек, Ходи с развратни уста,
13Намигнува с очите си, Дава знак с нозете си, Учи с пръстите си,
14Има развратно сърдце въ всяко време, Крои зло, сее раздори:
15За това внезапно ще дойде погибелта му: Тутакси ще се съкруши неизцелимо.
16Тия шест мрази Господ, И седем са мерзост на душата му: -
17Очи горделиви, език лъжлив, И ръце които проливат кръв неповинна,
18Сърдце което крои лоши намислювания, Нозе които тичат скоро да правят зло,
19Свидетел лъжлив който говори лъжа, И онзи който сее раздори между братя.
20Сине мой, пази заповедта на отца си, И не отхвърляй закона на майка си.
21Вържи ги за всегда за сърдцето си, И обвий ги около врата си.
22Кога ходиш ще те води; Кога спиш ще те пази; Кога се събудиш ще се разговаря с тебе.
23Защото заповедта е светилник, И законът е светлина, И поучителните обличения са път на живот,
24За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.
25Да не похотствуваш хубостта й в сърдцето си: Да те не улови с клепачите си.
26Защото поради блудница жена достига някой в нужда за уломък хляб, А прелюбодейцата лови многоценната душа.
27Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?
28Може ли някой да ходи поразпалени въглища, И нозете му да не изгорят?
29Така който влязва при жената на ближния си, Който се прикосне при нея, не ще бъде неповинен.
30Крадецът не бива толкоз презираем Ако краде да насити душата си когато е гладен;
31А ако се хване ще отдаде седмократно, Ще даде всичкия имот на къщата си.
32Но който прелюбодейства с жена, той е лишен от ум: Погибел принася на душата си който прави това.
33Биения и безчестие ще намери; И срамът му няма да се заглади.
34Защото ревнуванието е неистовство на мъжа; И не ще да помилва в деня на отмъщението.
35Не ще да приеме никакъв изкуп, Нито ще се умилостиви ако и да умножиш даровете.
Who We AreWhat We EelieveWhat We Do
2025 by iamachristian.org,Inc All rights reserved.