Битие 9 - Цариградски（BG1871）

1И благослови Бог Ноя и синовете му, и рече им: Плодете се и множете се, и напълнете земята.

2И страх и трепет от вас ще бъде над всичките животни на земята, и над всичките небесни птици: те, с всичко което пълзи по земята, и с всичките морски риби, в ръцете ви са предадени.

3Всичко което се движи и живее ще ви бъде за храна: дадох ви всичко, както зелената трева.

4Месо обаче с живота му, кръвта му, да не ядете.

5И вашата кръв, кръвта на живота ви, непременно ще придиря: из ръката на всяко животно ще я придиря, и из ръката на человека: из ръката на всеки негов брат ще придиря живота на человека.

6Който пролее человеческа кръв, неговата кръв от человек ще се пролее; защото по образу Божию направи Бог человека.

7Но вие плодете се и множете се, разпространявайте се на земята, и умножавайте се на нея.

8И говори Бог Ною и на синовете му с него и рече:

9И, ето, аз поставям моя завет с вас, и с вашето семе подир вас,

10и с всяко одушевлено животно което е с вас, от птиците, от скотовете, и от всичките животни на земята които са с вас, от всяко което е излязло из ковчега, до всяко животно на земята.

11И поставям с вас моя завет, че няма да се изтреби вече всяка плът от водата на потопа; нито ще бъде вече потоп за да запусти земята.

12И рече Бог: Това е белегът на завета който аз поставям между мене и вас, и между всяко одушевлено животно което е с вас, във вечни родове:

13поставям дъгата си в облака; и тя ще бъде белег на завета между мене и земята.

14И когато нанеса облак на земята, ще се яви дъгата в облака.

15И ще помена завета си който е между мене и вас, и между всяко одушевлено животно от всяка плът; и водата няма да стане вече в потоп за да изтреби всяка плът.

16И дъгата ще бъде в облака; и ще я гледам, за да помня всегдашния завет между Бога и всяко одушевлено животно от всяка плът която е на земята.

17И рече Бог Ною: Това е белегът на завета който поставих между мене и всяка плът която е на земята.

18И Ноевите синове които излязоха из ковчега бяха Сим и Хам и Яфет; а Хам беше отец на Ханаана.

19Тези тримата бяха синове Ноеви; и от тях се разсеяха человеци по всичката земя.

20И начна Ное да работи земята, и насади лозе.

21И пи от виното, и опи се, и разголи се в шатъра си.

22И Хам, отец Ханаанов, видя голотата на баща си, и каза това на двамата си братя вън.

23А Сим и Яфет взеха една дреха и я туриха на двете си рамена; и отиваха заднишком та покриваха голотата на баща си; и лицата им гледаха назад, и голотата на баща си не видяха.

24А като се изтрезви Ное от виното си, научи се за онова което му бе направил по-младият му син.

25И рече: Проклет Ханаан: раб на раби ще бъде на братята си.

26И рече: Благословен Господ Бог Симов; и Ханаан да му бъде раб.

27Бог да разпространи Яфета, и да се насели в шатрите Симови; а Ханаан да му бъде раб.

28И живя Ное след потопа триста и петдесет години.

29И станаха всичките дни Ноеви деветстотин и петдесет години; и умря.