Еклесиаст 12 - Цариградски（BG1871）

1И помни Създателя си в дните на младостта си, Преди да дойдат дните на злото, И стигнат годините в които ще речеш: Нямам благодарение в тях, -

2Преди да се помрачи слънцето, и виделото, и луната, и звездите, И се върнат облаците след дъжда;

3Когато стражите на къщата ще треперят, И крепките мъже ще се прегърбят, И които мелят ще престанат защото намаляха, И на тези които гледат през прозорците ще им стане тъмно;

4И вратата ще се затворят при пътя, Когато изнемощее гласът на мелницата, И на гласа на птицата ще стане человек, И всичките дъщери на песента ще се смирят;

5Когато ще се боят от височината, И ще треперят в пътя; Когато мигдалът процъвти, И скакалецът натегне, И охотата изчезне; Защото человек отхожда във вечния си дом, И сетуващите обикалят улиците, -

6Преди да се скъса сребърната цеп, И да се счупи златната чаша, Или да се строши водоносът при източника, Или да се развали колелото над кладенеца,

7И да се върне пръстта в земята както е била, И духът да се върне при Бога който го е дал.

8Суета на суети, рече проповедникът, Всичко е суета.

9И колкото повече проповедникът стана мъдър Толкоз повече поучи людете на знание: Най паче вникна и издири, И нареди много притчи.

10Проповедникът поиска да намери угодни думи; И писаното бе правота и думи на истина.

11Думите на мъдрите са като остени, И като гвоздеи заковани от наставниците на събранията, Дадени от единия Пастир.

12А повече от това, научи се, сине, мой, че да прави някой много книги няма край, И многото учение е труд на плътта.

13Да чуем свършъка на всичкото слово: Бой се от Бога и пази заповедите му, Понеже това е всичкото на человека;

14Защото Бог ще докара на съд всяко дело И всичко скришно, или добро или зло