Второзаконие 5 - Цариградски（BG1871）

1И повика Мойсей всичкия Израил и рече им: Слушай, Израилю, повеленията и съдовете които аз казвам в ушите ви днес, за да ги научите и да внимаете да ги вършите.

2Господ Бог ваш направи завет с нас в Хорив.

3Тоя завет не направи Господ с отците ни, но с нас, които всички сме тук днес живи.

4Лице с лице говори Господ с вас на гората изсред огъня,

5(а аз стоех между Господа и вас в онова време за да ви известя думата Господня; защото се убояхте от огъня, и не възлязохте на гората,) и говореше: -

6Аз съм Иеова Бог твой който те изведох из Египетската земя, из дома на рабството.

7Да нямаш други богове освен мене.

8Не си направи кумир, нито подобие на нещо което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водите под земята:

9да не им се поклониш нито да им послужиш; защото Аз Господ Бог твой съм Бог ревнив, който въздавам беззаконието на отците върху чадата до третия и четвъртия род на онези които ме ненавиждат,

10и който правя милост на тисящи родове на онези които ме любят и съхраняват моите заповеди.

11Не вземай името на Господа Бога твоего напраздно; защото Господ няма да оправдае оногоз който взема напраздно името му.

12Пази съботния ден да го освещаваш както ти заповяда Господ Бог твой.

13Шест дни ще работиш и ще вършиш всичките си дела;

14а седмият ден е събота на Господа Бога твоего: да не направиш в него никое дело, ни ти, ни син ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, ни волът ти, ни оселът ти, нито някой от скотовете ти, ни чужденецът ти който е отвътре вратата ти, за да си почине слугата ти и слугинята ти както ти.

15И помни че ти беше раб в Египетската земя, и Господ Бог твой те изведе от там с крепка ръка и прострена мишца; за това Господ Бог твой ти заповяда да пазиш съботния ден.

16Почитай баща си и майка си както ти заповяда Господ Бог твой, за да се продължат дните ти, и да благоденствуваш на земята която ти дава Господ Бог твой.

17Не убивай.

18И не прелюбодействувай.

19И не кради.

20И не свидетелствувай против ближния си лъжливо свидетелство.

21И не пожелай жената на ближния си; ни да пожелаеш дома на ближния си, ни нивата му, ни раба му, ни рабинята му, ни вола му, ни осела му, нито нищо което е на ближния ти.

22Тия думи говори Господ на всичкото събрание ваше на гората, изсред огъня, облака, и мрака, с глас велик, и друго не притури; и написа ги на две каменни плочи, и даде ги на мене.

23И като чухте гласа изсред тъмнината, (и гората гореше с огън), тогаз вие дойдохте при мене, всичките началници на племената ви, и старейшините ваши,

24и думахте: Ето, Господ Бог наш показа нам славата си и величината си, и чухме гласа му изсред огъня: тоя ден видяхме че Бог говори с человека, и той остава жив.

25А сега, защо да умираме? Понеже този голям огън ще ни пояде: ако чуем ние още еднъж гласа на Господа Бога нашего ще умрем.

26Защото кой от всичките смъртни е чул гласа на живия Бог говорещ изсред огъня, както ние, и е останал жив?

27Пристъпи ти и слушай всичко каквото ще рече Господ Бог наш; и ти ни казвай все що ти говори Господ Бог наш, и ние ще слушаме и ще правим.

28И чу Господ гласа на думите ви когато ми говорихте; и рече ми Господ: чух гласа на думите на тия люде които ти говориха: добре рекоха всичко що говориха.

29Дано би било у тях таково сърдце за да ми се боят и да пазят всякога всичките ми заповеди, за да благоденствуват вечно, те и чадата им.

30Иди, речи им: Върнете се в шатрите си.

31А ти остани тук с мене, и ще ти кажа всичките заповеди, и повеления, и съдове на които ще ги научиш да ги правят в земята която им аз давам за наследие.

32Да внимаете да правите така както ви заповяда Господ Бог ваш: да не свръщате ни надясно ни наляво.

33Да ходите по всичките пътища които Господ Бог ваш заповяда вам, за да живеете и да благоденствувате, и да се продължат дните ви на земята която ще наследите.