Второзаконие 3 - Цариградски（BG1871）

1Тогаз свърнахме та възлязохме към Васан; и излезе Ог Васанский цар насреща ни, той и всичките му люде, на бой в Едраи.

2И рече ми Господ: Не бой се от него, защото предадох в ръката ти него, и всичките му люде, и земята му; и да му направиш както направи на Сиона Аморейския цар който живееше в Есевон.

3И предаде Господ Бог наш в ръката ни и Ога Васанския цар и всичките му люде; и поразихме го доде не оставихме у него никакъв остатък.

4И превзехме всичките му градове в онова време: не се намери град който не превзехме от тях: шестдесет градове, всичката област на Аргов царството на Ога у Васан.

5Тези градове бяха всичките укрепени с високи стени, с врата и вереи; и освен тях твърде много неоградени градове.

6И изтребихме ги както направихме на Сиона Есевонския цар: изтребихме всеки град, мъже, жени, и деца.

7А всичките скотове и користите на градовете разграбихме за себе си.

8И взехме в онова време от ръцете на двамата Аморейски царе земята която е отсам Иордан, от потока Арнон до гората Ермон:

9(Ермон наричат Сидонците Сирион, а Аморейците го наричат Санир);

10всичките градове на полето, и всичкия Галаад, и всичкия Васан, до Салха и Едраи, градове от царството на Ога у Васан.

11Защото сам Ог Васанский цар беше останал от остатъка на исполините: ето, одърът му беше одър железен: не е ли той в Рава у Амоновите синове? девет лакти дължината му, и четири лакти ширината му, с мъжки лакът.

12И тази земя която превзехме в онова време, от Ароир който е при потока Арнон, и половината от гората Галаад, и градовете му, дадох на Рувимовците и на Гадовците.

13И остатъка на Галаад, и всичкия Васан царството на Ога, дадох на половината от племето Манасийно, всичката област на Аргов, с всичкия Васан, който се нарича исполинска земя.

14Яир синът Манасиин взе всичката област на Аргов до пределите на Гесурий и Маахатий, и нарече ги по името си, Васан-авот-яир, до този ден.

15И Махиру дадох Галаад.

16А на Рувимците и на Гадците дадох от Галаад до потока Арнон, до сред потока предела, и до потока Явок, предела на Амоновите синове,

17и равнината, и Иордан, предела от Хинерот до морето на равнината, до Солено море, под Асдот-фасга към изток.

18И заповядах ви в онова време и рекох: Господ Бог ваш даде ви таз земя да я превземете; но всички вие силни мъже минете оръжени пред братята си Израилевите синове.

19Само жените ви и децата ви и скотовете ви (защото зная, че имате скотове много) нека останат в градовете ви, които ви дадох,

20доде даде Господ покой на братята ви както и вам, и да превземат и те земята която ще им даде Господ Бог ваш оттатък Иордан; и тогаз ще се върнете всеки в наследието си, което ви дадох.

21И в онова време заповядах аз на Исуса и рекох: Очите ти видяха всичко що направи Господ Бог ваш на тези двамата царе: така ще направи Господ на всичките царства през които минуваш.

22Да им се не убоите; защото Господ Бог ваш, той ратува за вас.

23И молих се Господу в онова време и рекох:

24Господи Иеова, ти си начнал да показваш на своя раб величието си и крепката си ръка; защото кой Бог има на небето или на земята който може да направи по твоите дела и по твоята сила?

25Моля се да премина и да видя добрата земя оттатък Иордан, онази добра гора, и Ливан.

26Но Господ се разгневи на мене за вас и не ме послуша; и рече ми Господ: Стига ти: да ми не продумаш вече за това.

27Възлез на върха на Фасга, и дигни очи към запад, и север, към юг, и изток та виж с очите си; защото няма да преминеш този Иордан.

28И заръчай Исусу, и укрепи го, и утвърди го; защото той ще мине пред тези люде, и той ще им раздели за наследие земята която ще видиш.

29И седяхме в долината срещу Вет-фегор.