Осия 11 - Цариградски（BG1871）

1Когато Израил бе младенец, тогаз го възлюбих, И из Египет повиках сина си.

2Колкото ги викаха, т Толкоз се оттегляха от лицето на тези които ги викаха: Жъртвуваха на Ваалимите, И кадяха на истуканите.

3Аз още и научих Ефрема да ходи Като го хващах за мишците му; Но не познаваха че ги лекувах.

4Привлякох ги с человечески въжа, с узи на любов; И аз бях за тях като онези които отнемат хомота от челюстите им, И спокойно ги нахраних.

5Няма да се върне в Египетската земя, Но Асириецът ще му бъде цар; Защото не рачиха да се обърнат.

6И меч ще падне върх градовете му, И ще довърши крепките му, и ще ги пояде Заради намеренията им.

7И людете ми са разположени към отстъпление против мене: Ако и да се повикаха към Вишнаго, Но никой го не възвиси.

8Как да те предам, Ефреме? Как да те оставя, Израилю? Как да те направя като Адма? Как да те туря като Севоим? Сърдцето ми се обърна вътре в мене, Милосердието ми се повдигна.

9Не ща да извърша пламнуването на яростта си, Не ща да се върна за изтребление на Ефрема; Защото аз съм Бог, а не человек, Свет всред тебе; И не ща да вляза с ярост.

10Вслед Господа ще ходят: Като лъв ще рикае: Когато рикне, Тогаз ще поспешат чадата от запад,

11Ще поспешат от Египет като птица, И от земята на Асирия като гълъб; И ще ги поставя пак в къщите им, говори Господ.

12Ефрем ме обиколи с лъжи, И Израилевий дом с лъст; Но Юда още има власт с Бога, И е верен със светиите.