Йов 28 - Цариградски（BG1871）

1Наистина има рудница за сребро, И място за злато дето се очиства.

2Желязото се взема из земята, И медта се лее от камика.

3человек туря предели на тъмнината, И издирва до съвършенство всичко, - Каменете на тъмнината и на смъртната сянка.

4От жилището си отваря яма Дето нозе не стъпват: Окачени люлеят се от человеците.

5Колкото за земята, от нея излазя хлябът, И под нея се разравя както огън.

6Каменете й са място на сапфир, И в нея има златна пръст.

7Хищна птица не знае този път, И око на сокол не го е видяло.

8Зверовете не са стъпили на него; Лъв не е заминал през него.

9человекъ простира ръката си върху канарите: Превраща планините из корен.

10Разсича реки между скалите; И окото му открива всичко многоценно.

11Ограничава течението на реките; И скритото изважда на свет.

12Но мъдростта де ще се намери? И де е мястото на разума?

13человек не познава цената й; И не се намерва в земята на живите.

14Бездната казва: Не е в мене; И морето казва: Не е с мене.

15Не може да се даде злато за нея; И сребро не може да се претегли за променение с нея.

16Не може да се прецени с Офирско злато, Съ скъпоценен оникс и сапфир.

17Злато и кристал не могат да се сравнят с нея, Нито бива размяната й за съсъди от най-чисто злато.

18Не ще се помене корал или кристал; Защото цената на мъдростта е по-горна от скъпоценните камене.

19Топаз Етиопски не ще се сравни с нея: Не ще се прецени тя с чисто злато.

20А от де дохожда мъдростта? И де е мястото на разума?

21Понеже е покрита от очите на всичките живи, И скрита от небесните птици.

22Погибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слуха й.

23Бог разбира пътя й, И той знае мястото й;

24Понеже той гледа дори до краищата на земята, Види под всичкото небе,

25За да претегля тежината на ветровете И да измеря водите с мярка.

26Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гърма,

27Тогаз видя и я обяви: Приготви я, ей! и я издири;

28И рече на человека: Ето, Страхът Господен, туй е мъдрост; И отдалечението от злото, то е разум.