2 Коринтяни 4 - Цариградски（BG1871）

1Заради това, според както бидохме помилвани от Бога, туй служене като имаме не ни дотега;

2но отрекохме се от скришността на срама, и не ходим с пронирство, нито с лъжа проповядваме словото Божие, но като изявяваме истината препоръчваме себе си пред Бога на съвестта на всекиго человека.

3Ако ли е нашето благовествуване покрито, то е покрито за тези които погинват,-

4за тези, неверните, на които богът на този свят е заслепил ума, да ги не озари светлината от славното благовестие на Христа, който е образ на невидимаго Бога.

5Защото ние не проповядваме себе си, но Христа Исуса Господа, а себе си раби ваши заради Исуса.

6Защото Бог който е рекъл да възсияе виделина от тъмнината, той е който възсия в сърдцата ни за просвещение с познанието на славата Божия с лицето Исус Христово.

7И това съкровище имаме го в пръстни съдове, за да бъде превъзходството на силата от Бога, а не от нас.

8Всякак се угнетяваме, но не сме в утеснение; в недоумение сме, но не в отчаяние;

9гоними сме, но не оставяеми; обарят ни, но не погинваме.

10Всякога носим на тялото си умирането на Господа Исуса, за да се яви на тялото ни и животът Исусов.

11Защото ние живите винаги се предаваме на смърт за Исуса, да се яви и животът Исусов в смъртната наша плът.

12Така щото смъртта действува в нас, а животът във вас.

13А като имаме истия дух на вярата, по писаното: "Повярвах, за то и говорим," и ние вярваме, за то и говорим;

14понеже знаем че този който е възкръсил Господа Исуса ще възкръси и нас чрез Исуса и ще ни представи с вас наедно.

15Защото всичкото е за вас, щото благодатта умножена поради благодарението на мнозината да преизобилва в слава Божия.

16За това не ни дотегнува; но ако и да тлее външният наш человек, вътрешният обаче всеки ден се подновява.

17Защото привременната наша лека скърб произвожда нам от много по-много вечна тежина на слава;

18понеже ние не сматряме на видимите, но на невидимите, защото видимите са привременни, а невидимите вечни.