Числа 23 - Цариградски（BG1871）

1И рече Валаам Валаку: Съгради ми тук седем олтари, и приготви ми тук седем юнца и седем овна.

2И направи Валак както рече Валаам; и принесоха Валак и Валаам по юнец и овен на всеки олтар.

3И рече Валаам Валаку: Застани близу при всесъжението си, и аз ще ида: може би да излезе Господ насреща ми; и каквото ми покаже аз ще ти обява. И отиде на високо място.

4И срещна Бог Валаама; и рече му Валаам: Приготвих седемте олтари, и принесох по юнец и овен на всеки олтар.

5И Бог тури дума в устата на Валаама, и рече: Върни се при Валака, и така да речеш.

6И върна се при него; и, ето, стоеше при всесъжението си, той и всичките Моавови князове.

7Тогаз начна притчата си и рече: - Валак Моавский цар ме доведе от Арам, От източните гори, и каза ми: Ела, прокълни ми Якова, И ела, кълни Израиля.

8Как да прокълна когото Бог не проклева? Или как да кълна когото Бог не кълне?

9Защото от върх канарите го видя, И от хълмите го гледам: Ето народ който ще се насели отделно, И няма да се счете между езиците.

10Кой може да изброи пясъка Яковов, И числото на четвъртата част от Израиля? Дано умра както умират праведните, И сетнините ми да бъдат както техните!

11И рече Валак Валааму: Що ми направи ти? Взех те за да прокълнеш неприятелите ми; и, ето, ти съвсем си ги благословил.

12А той отговори и рече: Не трябва ли да вникна в онова което Господ тури в устата ми, него да река?

13И рече му Валак: Ела, моля, заедно с мене на друго място от дето ще ги видиш: само края им ще видиш, а всички тях няма да видиш; и прокълни ми ги от там.

14И доведе го на полето Зофин, на върха на Фасга, и съгради седем олтари и принесе по юнец и овен на всеки олтар.

15Тогаз рече Валаам Валаку: Застани тука при всесъжението си, а аз ще срещна там Господа.

16И срещна Господ Валаама и тури дума в устата му, и рече: Върни се при Валака, и речи така.

17И той дойде при него; и, ето, стоеше той при всесъжението си, и Моавовите князове наедно с него. И рече му Валак: Що говори Господ?

18Тогаз той начна притчата си и рече: - Стани, Валаче, та слушай: Дай ми ухо, ти сине Сепфоров!

19Бог не е человек та да лъже, Нито человечески син да та се разкае: Той рече, и няма ли да направи? Той говори, и няма ли да го тури в действие?

20Ето аз благословение взех; И той като благослови, аз не мога да го повърна.

21Не гледа беззаконие в Якова, Нито вижда престъпление в Израиля: Господ Бог негов с него е, И царско възклицание има между него.

22Бог ги изведе из Египет: Има сила както единорог.

23Наистина няма чародеяние против Якова. И няма вълхвование против Израиля: На време ще се говори за Якова. И за Израиля: Що е направил Бог!

24Ето, людете ще възстанат като лъвица, И ще се дигнат като лъв: Няма да легнат доде не изядат ловът И изпият кръвта на убитите.

25Тогаз рече Валак Валааму: Нито да ги прокълнеш съвсем, нито да ги благословиш съвсем.

26А Валаам отговори Валаку и рече: Не говорих ли ти и казах: Всичко което ми рече Господ, това ще направя?

27Рече още Валак Валааму: Ела, моля, ще тя заведа на друго място, негли ще бъде угодно Богу да ми ги прокълнеш от там.

28И заведе Валак Валаама на върха на Фегор, който гледа към Иесимон.

29И рече Валаам Валаку: Съгради ми тук седем олтари, и приготви ми тук седем юнца и седем овна.

30И направи Валак както рече Валаам, и принесе по юнец и овен на всеки олтар.