1 Царе 17 - Цариградски（BG1871）

1И събраха Филистимците воинствата си за бой, и събрали се бяха в Сокхот Юдин, и разположиха стана си между Сокхот и Азика, в Ефес-дамил.

2А Саул и Израилевите мъже се събраха та разположиха стана си в дола Ила, и се опълчиха на бой против Филистимците.

3И Филистимците стоеха на гората отсам, а Израил стоеше на гората оттам: долът беше помежду им.

4И излезе мъж поборник из стана на Филистимците на име Голиат, от Гет, висок шест лакти и една педа.

5И имаше меден шлем на главата си, и облечен бе с броня люспата, (и тежината на бронята беше пет тисящи медни сикли,)

6и медни поножи на голените му и медна сулица между рамената му.

7и държалото на копието му беше като кросно на тъкач; и желязото на копието му тегнеше шестстотин сикли желязо; и един щитоносец вървеше пред него.

8И застана та викна към Израилевите пълкове и рече им: Защо излазяте да се опълчите на бой? Не съм ли аз Филистимец, и вие Саулови раби? Изберете един мъж, та нека слезе към мене.

9Ако може да се бие с мене и да ме убие, тогаз ние ще бъдем вам раби; ако ли му аз надвия та го убия, тогаз вие ще бъдете раби нам и ще ни работите.

10И рече Филистимецът: Аз унищожих Израилевите пълкове този ден: дайте ми мъж да се бием двама.

11Когато чу Саул и всичкий Израил тези думи на Филистимеца, смаеха се и уплашиха се твърде много.

12А Давид беше син на оногоз Ефратянина от Витлеем Юдин който се именуваше Иесей и имаше осем синове; и този человек в дните на Саула имаше чин на старейшина между человеците.

13И отидоха тримата Иесееви синове по-големите да следват Саула в боя; и имената на тримата му синове които отидоха на боя бяха: Елиав първородний, и вторий му Авинадав, и третий Сама.

14А Давид беше най-младий; и тримата по-големите следваха Саула.

15И Давид беше се върнал от Саула за да пасе овците на баща си във Витлеем.

16А Филистимецът се приближаваше заран и вечер, и представяше се четиридесет дни.

17И рече Иесей на сина си Давида: Вземи сега за братята си една ефа пържено жито и тези десет хлябове та тичай в стана при братята си;

18и тези десет пити сирене занес на тисященачалника; виж, здрави ли са братята ти, и вземи белег от тях.

19А Саул и те и всичките Израилеви мъже бяха в дола Ила и биеха се с Флистимците.

20И стана Давид рано на сутринта, и остави овците под пазач, и взе и отиде както му заповяда Иесей; и дойде при оплота от колата като излазяше воинството на опълчение и възкликнаха към боя.

21Защото се опълчиха Израил и Филистимците, воинство срещу воинство.

22А Давид сне от себе си съсъдите, остави ги в ръката на съсъдопазителя, и завтече се към воинството, и дойде та попита братята си как са.

23И като се разговаряше с тях, ето възлазяше поборникът, Филистимецът от Гет, Голиат на име, от Филистимските воинства та говори пак според истите думи; и чу Давид.

24А всичките Израилеви мъже като видяха тогози мъжа побегнаха от лицето му, и уплашиха се много.

25И говореха Израилевите мъже: Видяхте ли тогоз мъжа който възлазя? Наистина, той възлезе да унищожи Израиля; и който го убие, него ще обогати царят с голямо богатство, и ще му даде дъщеря си, и бащиния му дом ще направи свободен в Израил.

26И говори Давид на мъжете които стоеха при него и рече: Що ще да бъде на този мъж който порази тогози Филистимеца и отмахне укора от Израиля? защото кой е този необразян Филистимец та да унищожава воинствата на Бога живаго?

27И отговориха му людете според истата дума и рекоха: Така ще бъде на този мъж който би го поразил.

28И чу Елиав брат му най-големият като говореше на мъжете; и разпали се гневът на Елиава против Давида, и рече: Защо си слязъл тук? и кому остави малкото онез овци в пустинята? Аз зная гордостта ти и лукавството на сърдцето ти: несъмнено за да видиш боя си слязъл ти.

29И рече Давид: Що направих сега? не е ли дума?

30И върна се от него към другиго и говори истите думи; и людете му отговориха пак според първата дума.

31И когато се чуха думите които говори Давид, известиха Саулу; и прие го.

32И рече Давид Саулу: Нека не ослабява сърдцето на никого человека за тогози. Рабът ти ще иде и ще се бие с тогоз Филистимеца.

33И рече Саул Давиду: Не можеш ти да идеш против тогоз Филистимеца да се биеш с него; защото ти си дете, а той е мъж ратник още от младостта си.

34И рече Давид Саулу: Рабът ти като пасеше овците на отца си, и дохождаше лъв или мечка та грабваше овца от стадото,

35излазях вслед него та го поразявах, и отървавах я от устата му; и като се повдигнеше върх мене, хващах го за брадата, и поразявах го, и убивах го.

36Рабът ти е убил и лъв и мечка; и този необразян Филистимец ще бъде като едно от тях, понеже унищожи воинствата на Бога живаго.

37И рече Давид: Господ който ме отърва от ръката на лъва и от ръката на мечката, той ще ме отърве и от ръката на тогози Филистимеца. И рече Саул Давиду: Иди; и Господ да бъде с тебе.

38И облече Саул Давида с облекото си, и тури меден шлем на главата му, и облече го с броня.

39И препаса Давид неговия меч отгоре на облеклото му и поиска да походи, защото не беше навикнал. И рече Давид Саулу: Не мога да ходя с тези оръжия защото не съм навикнал. И съблече ги Давид.

40И взе тоягата си в ръка, и избра си пет камика гладки от потока, и като ги тури в пастирския си мешец (тоболец), и пращата си в ръката си, приближаваше се към Филистимеца.

41А Филистимецът вървеше и се приближаваше към Давида, и мъжът щитоносецът пред него.

42И когато погледна Филистимецът и видя Давида, презря го; защото беше дете, и рус, и красен на лице.

43И рече Филистимецът Давиду: Куче ли съм аз, та идеш против мене с тояга? И прокле Филистимецът Давида с боговете си.

44И рече Филистимецът Давиду: Ела при мене и ще дам плътта ти на небесните птици и на земните зверове.

45И рече Давид на Филистимеца: Ти идеш против мене с меч и копие и сулица; а аз ида против тебе с името на Господа Саваота, Бога на Израилевите воинства които ти унищожи.

46В този ден ще те предаде Господ в ръката ми; и ще те поразя; и ще отнема от тебе главата ти; и ще предам труповете на Флистимския стан този ден на небесните птици и на земните зверове; за да познае всичката земя че има Бог в Израиля.

47И ще познае всичкото това множество че Господ не избавя с меч и копие; защото боят е на Господа, и той ще ви предаде в нашата ръка.

48И когато стана Филистимецът та идеше и се приближаваше да посрещне Давида, Давид прибърза и се завтече към опълчението против Филистимеца.

49И простря Давид ръката си в мешеца та все от там камик, и хвърли се пращата та удари Филистимеца в челото му, щото камикът се заби в челото му; и падна на лицето си на земята.

50Така се преукрепи Давид над Филистимеца с пращата и с камика, и удари Филистимеца и го уби. Но нямаше меч в ръката на Давида;

51за това завтече се Давид та застана над Филистимеца, и взе меча му и изтръгна го из ножницата му, и като го уби отсече главата му с него. А Филистимците като видяха че умря юнакът им побягнаха.

52Тогаз станаха Израилевите мъже и Юдините та извикаха, и погнаха Филистимците дори до входа на дола, и дори до портите на Акарон. И паднаха наранените Филистимци по пътя Саараим до Гет и до Акарон.

53И върнаха се Израилевите синове от гонението на Филистимците та разграбиха стана им.

54И Давид взе главата на Филистимеца та я донесе в Ерусалим; а оръжията му тури в шатра си.

55А когато видя Саул Давида че излазяше против Филистимеца, рече на Авенира началника на воинството: Авенире, чий е син този момък? И Авенир рече: Да е жива душата ти, царю, не зная.

56И рече царят: Попитай ти чий син е този момък.

57И като се върна Давид след като порази Филистимеца, взе го при себе си Авенир та го приведе пред Саула; и главата на Филистимеца беше в ръката му.

58И рече му Саул: чий си син, юноше? И отговори Давид: Син на раба ти Иесея Витлеемеца.