Песен на песните 5 - Цариградски（BG1871）

1Дойдох в градината си, сестро моя, невесто: Обрах смирната си с ароматите си: Ядох сота си с меда си: Пих виното си с млякото си. Яжте, приятели: Пийте, ей, изобилно пийте, възлюблени.

2Аз спя, но сърдцето ми е будно. Гласът на възлюбления ми! хлопа: Отвори ми, сестро моя, любезна моя, Гълъбице моя, съвършена моя; Защото главата ми се напълни с роса, Косите ми с нощни капки.

3Съблякох дрехата си: как да я облека? Умих нозете си: как да ги окалям?

4Възлюблений ми провря ръката си през дупката на вратата; И сърцето ми се смути за него.

5Аз станах да отворя на възлюбления си; И от ръката ми капеше смирна, И от пръстите ми избрана смирна, Върх дръжката на ключалницата.

6Аз отворих на възлюбления си; Но възлюбленият ми се оттегли, отиде си: Душата ми примря в говоренето му. Потърсих го, и не го намерих: Повиках го, и не ми отговори.

7Намериха ме стражарите които обхождат града: Биха ме, раниха ме: Стражите на стените отнеха от мене покривалото ми.

8Заклевам ви, Ерусалимски дъщери, Ако намерите възлюбления ми да му кажете че съм ранена от любов.

9Що различава твоя възлюблен от друг възлюблен, О ти прекрасна между жените? Що различава от друг възлюблен твоя възлюблен, Та ни заклеваш ти така?

10Възлюблений мой е бял и румен, Личи между десет тисящи.

11Главата му е злато опитано: Косите му са разресани, черни като гарван, -

12Очите му са като на гълъби върху потоците на водите, Омити в мляко, и седят като многоценни камене в гнездата си, -

13Ланитите му като лехи от аромати, Като съдове от благовонни садения: Устните му са кринове От които капе избрана смирна, -

14Ръцете му златни пръстене Споени с хрисолит, - Коремът му слоновено изделие украсено с сапфири, -

15Краката му мраморни стълпове Утвърдени на стояла от чисто злато, - Видът му като Ливан, Изящен като кедрове:

16Устата му са услаждение, И той всичкий е рачителен: Този е възлюбленият ми, и този е приятелят ми, О Ерусалимски дъщери.