Псалми 78 - Цариградски（BG1871）

1(по Слав. 77) Масхил Асафов Слушайте, люде мои, закона ми. Приклонете ушите си към словата на устата ми.

2Ще отворя устата си в притчи: Ще произнеса гадания от древността,

3Които чухме и познахме, И нашите отци казаха нам.

4Не ще да ги укрием от чадата им в идещия род, Като повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила, и чудесата му които направи.

5И постави свидетелство в Якова, И закон положи в Израиля, Които заповяда на отците ни Да ги известят на чадата си,

6За да ги знае идещият род, Синовете, които ще се родят, Да се въздигнат те и да приказват на чадата си;

7За да положат надеждата си на Бога, И да не забравят делата Божии, Но да пазят неговите заповеди,

8И да не станат като отците си, Род развратен и непокорлив, Род, който не упази сърдцето си право. И духът му не биде верен Богу.

9Ефремовите синове, оръжени с лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.

10Не упазиха завета Божий, И в закона му не рачиха да ходят.

11А забравиха неговите дела И чудесата му които им показа.

12Пред отците им направи чудеса В Египетската земя, на полето Танис.

13Раздвои морето и ги проведе; И направи водите да стоят като грамада.

14И води ги дене с облак, И всичката нощ с огнена виделина.

15Разцепи камене в пустинята, И ги напои като от големи бездни.

16И изведе струи из камика, И низведе води като реки.

17Но те приложиха да му съгрешават още, И огорчиха Вишнаго в безводното място.

18И изкусиха Бога в сърдцето си, Понеже искаха ястие според охотата си.

19Говориха против Бога и рекоха: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?

20Ето, удари камика, и потекоха води, И потоци се наводниха: Може ли и хляб да даде? Или да приготви месо за людете си?

21За то чу Господ и се разгневи; И огън се запали против Якова, А още и гняв възлезе против Израиля;

22Защото не повярваха Бога, Нито уповаха на спасението негово,

23Като заповяда на облаците от горе, И отвори небесните двери,

24Та им одъжди манна да ядат, И даде им небесно жито,

25Хляб ангелски яде человек: Проводи им храна до ситост.

26Подигна ... небето източен вятър, И със силата си докара южния вятър;

27И одъжди върху тях месо като прах, И птици крилати като морския пясък,

28И направи ги да паднат всред стана им, Около жилищата им.

29И ядоха и се наситиха твърде много; И принесе им което желаеха.

30Не бяха се отстранили от желанието си: Ястието им беше още в устата им,

31И гняв Божий ги възлезе на тях, И уби по-тлъстите от тях, И избраните Израилеви свали.

32При всичко това, още съгрешиха, И на чудесата му не повярваха.

33За то изнури дните им в суета, И годините им в смущение.

34Когато ги умъртвяваше, тогаз го търсеха, И обращаха се и търсеха Бога на ранина.

35И напомниха си че Бог им беше твърдиня, И Бог Вишний избавител техен.

36Но с устата си го ласкаеха, И с езика си го лъжеха;

37А сърдцето им не бе право с него, Нито бяха верни на завета му.

38Но той като щедър Прости беззаконието им да ги не погуби: Много пъти удържа гнева си, И не подигна всичката си ярост:

39И помена че бяха плът, Вятър който прехожда и не се връща.

40Колко пъти го огорчиха в пустинята, Прогневиха го в безводната земя,

41И се върнаха и изкушаваха Бога, И Светия Израилев раздражаваха!

42Не поменаха силата на ръката му, Деня в който ги избави от неприятеля,

43Като показа в Египет знаменията си, И чудесата си на полето Танис.

44И претвори в кръв реките им, И струите им, за да не пият.

45Проводи върх тях песии мухи, и ги изпоядоха, И жаби, и ги изпогубиха.

46И предаде плодовете им на прузи, И трудовете им на скакалци.

47Порази с град лозята им, И черниците им съ слана.

48И предаде на град скотовете им, И стадата им на молнии.

49Проводи върх тях пламенния си гняв, Негодуване, и ярост, и скърб, Проваждане на зли ангели.

50Отвори път на гнева си: Не пощади от смърт душата им. И предаде на мор живота им.

51И порази всеки първороден в Египет, Начатък на силата им в жилищата на Хама.

52И дигна людете си като овци, И заведе ги като стадо в пустинята.

53И води ги безопасно, и не се уплашиха: А неприятелите им покри морето.

54И въведе ги в предела на светостта си, В гората която придоби десницата му.

55И изгони от лицето им езичниците, И раздели ги наследие с въже, И в къщите им насели Израилевите племена.

56Но изкусиха и огорчиха Бога Вишнаго, И не упазиха уставите му.

57И върнаха се назад, и докараха се неверно както бащите им: Изметнаха се като неверен лък.

58И го разгневиха с високите си места, И с истуканите си го подигнаха на ревнувание.

59чу Бог и разяри се, И много се погнуси от Израиля:

60И напусна Силомската скиния Дето беше се населил между человеците;

61И предаде на плен силата си, И славата си в неприятелска ръка;

62И предаде на меч народа си, И разяри се на наследието си.

63Момците им пояде огън, И девиците им не жалеха:

64Свещениците им паднаха от нож, И вдовиците им не плакаха.

65Тогаз се събуди Господ като от сън; Като силен мъж който изтрезва от вино:

66И порази неприятелите си из отзад: Посрамване вечно положи върх тях.

67И отхвърли Иосифовия шатър, И племето Ефремово не избра;

68Но избра Юдиното племе, Гората Сион която възлюби.

69Съгради като възвишения светилището си, Като земята която основа въ век.

70И избра Давида раба си, И взе го от кошарите на овците;

71И от подир доилиците овци го доведе За да пасе Якова народа му, И Израиля наследието му.

72И пасе ги според незлобието на сърдцето си, И с изкуството на ръцете си ги води.