Еремия 13 - Цариградски（BG1871）

1Така ми рече Господ: Иди та си купи ленен пояс, и опаши го на чреслата си, и във вода го не туряй.

2Купих прочее пояса според словото Господне, и опасах го на чреслата си.

3И биде слово Господне към мене втори път и рече:

4Вземи пояса който си купил, който е на чреслата ти, и стани та иди при Евфрат, и скрий го там в някоя дупка на канарата.

5Отидох прочее та го скрих при Евфрат, както ми заповяда Господ.

6И подир много дни ми рече Господ: Стани та иди при Евфрат, и вземи от там пояса който ти заповядах да скриеш там.

7И отидох при Евфрат та изкопах, и взех пояса от мястото дето бях го скрил; и, ето, поясът беше се развалил, - не бе потребен за нищо.

8Тогаз биде слово Господне към мене и рече: -

9Така говори Господ: Така ще разваля гордостта на Юда И голямата гордост на Ерусалим.

10Тези зли люде които се отричат да слушат думите ми, И ходят според жестокостта на сърдцето си, И отиват подир други богове За да им служат и да им се кланят, Ще бъдат като този пояс Който не е потребен за нищо;

11Защото както поясът залепнува за чреслата на человека, Така прилепих при себе си всичкия Израилев дом И всичкия Юдин дом, говори Господ, За да бъдат мои люде, И име, и хвала, и слава; но не послушаха.

12За то ще им кажеш това слово: Така говори Господ Бог Израилев: Всеки мех ще се напълни с вино: И те ще ти рекат: Та не знаем ли ние че всеки мех ще се напълни с вино?

13Тогаз ще им речеш: Така говори Господ: Ето, ще напълня всичките жители на тази земя, И царете които седят на Давидовия престол, И свещениците, и пророците, И всичките Ерусалимски жители, с опиване.

14И ще ги строша един от друг, И бащите и синовете купно, говори Господ: Не ща да пожаля, нито да пощадя, нито да помилвам Да ги не изтребя.

15Слушайте и чуйте: не се надигайте; Защото Господ говори.

16Дайте слава Господу Богу вашему Преди да докара тъмнина, И преди нозете ви да се препънат по мрачните планини, И когато вие чакате видело, той да го превърне в смъртна сянка И да го направи мрак.

17Но ако не послушате това, Душата ми ще плаче тайно поради гордостта ви, И окото ми ще се просълзи горко и ще пролее сълзи; Защото стадото Господне се завожда в плен.

18Речете на царя и на царицата: Смирете се, седнете; Защото падна от главите ви Венецът на славата ви.

19Градовете южни се затвориха; И няма кой да ги отвори: Всичкий Юда се заведе в плен, Цял се заведе в плен.

20Дигни очите си та виж идещите от север: Де е стадото което ти се даде, - хубавите твои овци?

21Що ще речеш когато те посети? Защото ти си ги научил да началствуват над тебе като князове: Не ще ли те хванат болезни както жена кога ражда?

22И ако речеш в сърдцето си: Защо се случи това на мене? Поради множеството на беззаконието ти подигнаха се полите ти, Насилно се заголиха петите ти.

23Може ли Етиопянин да промени кожата си, или рис пъстротите си? Тогаз можете да направите добро и вие които сте научили зло.

24За това ще ги разпръсна като плява Която се носи от вятъра на пустинята.

25Това е от мене твоето жребие, преброений ти дял, говори Господ: Защото си ме забравил и си уповавал на лъжа,

26За то и аз ще дигна полите ти на лицето ти, Та ще се яви срамът ти.

27Видях прелюбодействата ти и ржанията ти, Безсрамството на блуда ти, Твоите мерзости по хълмовете и по полетата. Горко ти, Ерусалиме! Няма ли да се очистиш? до кога още?