Осия 2 - Цариградски（BG1871）

1Речете на братята си, Амий, И на сестрите си, Рухама.

2Съдете се с майка си, съдете се; Защото тя не ми е жена, И аз не съм й мъж. Нека отнеме прочее блудовете си отпред себе си, И прелюбодействата си отмежду съсците си.

3Да не би да я съблека гола, И я направя като в деня когато се е родила, И я положа като пустиня, И я поставя като земя безводна, И я умъртвя с жажда.

4И не ща да помилвам чадата й, Понеже са чада на блуд.

5Защото майка им блудува: Тая що ги бе зачнала направи срам; Защото рече: Ще отида вслед любовниците си Които ми дават хляба ми и водата ми, Вълната ми и лена ми, елея ми и питията ми.

6За то, ето, аз ще препреча пътя ти с плет от тръне, И ще преградя преграда, За да не намери пътищата си.

7И ще се завтече вслед любовниците си, и няма да ги стигне; И ще ги потърси, и няма да ги намери: Тогаз ще рече: Ще ида и ще се върна при първия си мъж; Защото ми беше по-добре тогаз, нежели сега.

8И тя не знаеше че аз й дадох житото, и виното, и елея, И умножих й среброто и златото Което употребиха за Ваала.

9За то ще се върна та ще си взема житото си във времето му, И виното си в определеното му време, И ще отнема вълната си и лена си Що й давах за да покрива голотата си.

10И сега ще открия нечистотата й пред очите на любовниците й; И никой няма да я избави от ръката ми.

11И ще прекратя всичкото й веселие, Тържествата й, новомесечията й и съботите й, И всичките й праздници;

12И ще разваля лозите й и смоковниците й, Заради които рече: Те са моя заплата Която ми дадоха любовниците ми; И ще ги обърна в дъбрава;

13И ще я посетя за дните на Ваалимите В които им кадеше, И се украшаваше с обеците си и огърлията си, И отиваше подир любовниците си, А мене забрави, говори Господ.

14Но, ето, аз ще я предумам, И ще я заведа в пустинята, И ще й говоря по сърдцето й.

15И от там ще й дам лозята й, И дола Ахор за двер на надежда; И ще пее там както в дните на младостта си, И както в деня на възлезването си из Египетската земя.

16И в онзи ден, говори Господ, Ще ме наречеш: Мъж ми; И няма да ме наречеш вече: Ваал ми.

17Защото ще отнема имената на Ваалимите от устата й; И няма да се поменуват вече с имената си.

18И в онзи ден ще направя завет за тях Със зверовете на полето, И с птиците небесни, И с гадовете на земята; А лък, и меч, и бран ще съкруша от земята, И ще ги населя в безопасност.

19И ще те сгодя за себе си във век; Ей ще те сгодя за себе си в правда, и в съдба, И в милост, и в щедроти;

20И ще те сгодя за себе си във вярност; И ще познаеш Господа.

21И в онзи ден ще отговоря, говори Господ, Ще отговоря на небесата, И те ще отговорят на земята;

22И земята ще отговори на житото, И на виното, и на елея, И те ще отговарят на Иезраила.

23И ще я насея за себе си на земята; И ще помилвам непомилваната; И ще река на людете си: Люде ми сте вие; И те ще рекат: Бог си ни ти.