Притчи 13 - Цариградски（BG1871）

1Мъдрий син приема отеческото поучение; А присмивателят не слуша обличение.

2От плодовете на устата си ще се храни человек с добрини, А душата на беззаконниците с насилство.

3Който пази устата си упазва душата си; А който много отваря устните си ще погине.

4Душата на ленивия желае, и няма; А душата на радивите ще се угои.

5Праведният мрази лъжлива дума; А нечестивият причинява срамота и безчестие.

6Правдата съхранява ходещия непорочно; А нечестието съсипва грешния.

7Някой се прави богат, а няма нищо; А някой се прави сиромах, но има имот много.

8Избавление на душата на человека е богатството му; А сиромахът не чуе само обличение.

9Виделото на праведните е весело; А светилникът на нечестивите ще угасне.

10Само от гордост произхожда препиране; А мъдростта е с онези които приемат съвети.

11Богатство придобивано от суета ще намалее; А който събира с ръката си ще го умножи.

12Ожидане отлагано изнемощева сърдцето; А постигнато желание е дърво на живот.

13Който презира словото ще погине; А който почита заповедта ще приеме въздаяние.

14Учението на мъдрия е извор на живот, И отдалечава от сетите на смъртта.

15Благ разум дава благодат; А пътят на беззаконниците е жесток.

16Всеки благоразумен върши работа със знание; А безумният открива глупост.

17Злий вестител пада в зло; А верний посланник е изцеление.

18Сиромашия и срам ще постигнат тогоз който отхвърля поучение; А който пази обличение почтен ще бъде.

19Изпълнено желание весели душата; А на безумните е гнусно да се уклоняват от злото.

20Който ходи с мъдри ще бъде мъдър; А другарът на безумните ще се разврати.

21Зло гони грешните; А на праведните ще се въздаде добро.

22Добрият оставя наследие на синове и внуци; А богатството на грешния се пази за праведния.

23Нивата на сиромасите има много храна; Но някои погинват от нямане на съд.

24Който щади тоягата си мрази сина си; Но който го обича наказва го с време.

25Праведний яде до насищане на душата си; А търбухът на нечестивите ще бъде в лишение.