Деяния 27 - Цариградски（BG1871）

1И когато бе решено да отплуваме в Италия, предадоха Павла и други някои вързани на стотника на име Юлия, от полка Августов.

2И влязохме в кораб Адрамитски, и отвезохме се с намерение да плуваме около Азийските места: имахме още с нас си Аристарха Македонеца от Солун.

3И на другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се докарваше человеколюбиво с Павла, и дозволи му да иде при приятелите си да му пригодят.

4И от там като станахме провезохме се под Кипър, защото ветровете бяха противни.

5И като преплувахме морето Киликийско и Памфилийско, стигнахме в Мири, Ликийски град.

6Там стотникът намери кораб Александрийски който плуваше за Италия, и тури ни в него.

7И мудно като плувахме доволно дни и едвам стигнахме в Книд, понеже не ни пущаше вятърът, проплувахме под Крит срещу Салмон.

8И едвам що преминахме него стигнахме на някое си място което се казва Добри Пристанища, близу при които бе градът Ласей.

9Но като беше се минало доволно време и плуването беше вече опасно, защото и постът беше се вече минал, съветваше Павел,

10и казваше им: Братие, виждам че плуването ще бъде със злострадание и с голяма щета, не току за товара и за кораба но и за душите ни.

11Но стотникът се уверяваше повече на кормчия и на стопанина на кораба, а не на Павловите думи.

12И понеже пристанището не бе сгодно за презимуване, повечето дадоха мнение да се дигнат и от там за да стигнат, ако би било възможно, до Финик, пристанище Критско което гледа срещу югозападния и северозападния вятър, и там да презимуват.

13И когато подухна малко югът, помислиха че сполучиха целта си, дигнаха се, и плуваха близу по край Крит.

14Но след малко възвея срещу него вятър бурен нарицаем Евроклидон.

15И понеже се дръпна корабът и не можеше да устои срещу вятъра, оставихме се на вълните, и носеха ни.

16И като утекохме зад едно островче което се наричаше Клавдий, едвам можахме да удържим ладията;

17която като дигнаха употребяваха всякакви пособия, и препасваха кораба изотдолу; и боещи се да не паднат на плитко, снеха платната и носеха се така.

18И понеже бяхме в голяма беда от бурята, в следващия ден хванаха да изхвърлят товара.

19И на третия ден сами с ръцете си изхвърлихме корабните неща.

20И понеже за много дни не се виждаше ни слънце ни звезди, и силната буря наваляше, изчезна вече от нас всяка надежда за спасение.

21А подир много неядене, застана Павел между тях и рече: Трябваше, о приятели, да ме послушате да се не дигаме от Крит, и да ни не постигнеше това злострадание и тази щета.

22Но и сега ви съветвам да сте весели, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но само корабът:

23защото ангел от Бога, чийто съм аз и комуто служа, яви ми се тази нощ

24и рече: Не бой се, Павле, ти трябва да предстанеш пред Кесаря; и, ето, Бог ти подари всичките които плуват с тебе.

25За това, братие, бъдете весели; защото вярвам в Бога че така ще бъде според както ми бе речено.

26А ние трябва да бадем изхвърлени на някой остров.

27И когато настана четиринадесетата нощ, като носехме на сам на там по Адриатическо море, къде среднощ корабниците угаждаха че наближават до някоя суша.

28И като измериха дълбочината намериха двадесет разтега; и малко по-нататък като отидоха пак измериха и намериха петнадесет разтега.

29И боеще се да не би да паднат вън на каменити места, спуснаха четири котви от кормата и желаеха да съмне.

30И понеже корабниците искаха да побягнат от кораба, и спуснаха ладийката в морето с причина уж че ще спуснат котви откъде предницата,

31Павел рече на стотника и на войните: Тези ако не останат в кораба вие не можете се избави.

32Тогаз войните отрязаха въжата на ладийката и оставиха я да падне вън.

33А при съмнуване Павел канеше всичките да похапнат по нещо, и казваше: четиринадесет дена днес ожидате, и стоите гладни без да сте вкусили нищо.

34За това ви моля да похапнете, защото това е нуждно за упазването ви; понеже ни едному от вас ни косъм от главата няма да падне.

35И като рече това взе хляб, благодари Богу пред всички та преломи, и начна да яде.

36От това се ободриха всички та ядоха и те.

37И всинца в корабът бяхме двеста и седемдесет и шест души.

38И като се наситиха с храна, облекчаваха кораба като изхвърляха житото в морето.

39И когато се разсъмна не познаваха земята; съгледваха обаче залив някой си който имаше брег, в който се решиха да тикнат кораба ако бе възможно.

40И като изтеглиха котвите оставиха кораба по морето, развързаха още връзките на кормилата, и развиха малкото ветрило накъде вятъра и управиха се към брега.

41Но изпаднаха на място дето биеше от две страни морето, и там заседна корабът: предницата се заби и не мърдаше; а задницата се разглобяваше от насилието на вълните.

42И наговориха се войните да избият запрените да не би да изплува някой и да побегне.

43Но стотникът, като искаше да избави Павла, възпре ги от това намерение, и повеле които могат да плуват да скочат първом те в морето и да излязат на сухо,

44а останалите, едни на дъски, други пък на нещо от кораба. И така бе та се избавиха всички на сушата.