Исая 17 - Цариградски（BG1871）

1Пророчество за Дамаск: - Ето, Дамаск не е вече град, И ще бъде грамада на развалини.

2Градовете на Ароир се напуснаха: Ще бъдат за стадата: Те ще лежат, и не ще има кой да ги плаши.

3И ще се махне от Ефрема крепостта, И царството от Дамаск и от остатъка на Сирия: Те ще станат като славата на Израилевите синове, Говори Господ Саваот.

4И в онзи ден славата на Якова ще се смали; И тлъстината на плътта му ще похудее.

5И ще бъде както когато жетварят събере житото И пожъне класовете с мишцата си; И ще бъде както събиращий класове в дола на Рафаим.

6Но ще остане в него пабирък Както в отръсването на маслината, - Две-три зърна на върха на по-високите ветви, четири-пет на по-дългите и плодородни ветви, Говори Господ Израилевий Бог.

7В онзи ден человек ще погледне към Създателя си, И очите му ще се взрат към Светаго Израилева;

8И не ще погледне към жъртвениците, делото на ръцете си, Нито ще се взре на онова което направиха пръстите му, Нито на Ашерите, нито на кумирите на слънцето.

9В онзи ден утвърдените му градове Ще бъдат като оставен храст и върхар Които се оставиха по причина на Израилевите синове; И ще бъде запустение.

10Понеже си забравил Бога на спасението си, И не си поменал Канарата на силата си, За то ще насадиш приятни садове, И саденето ще бъде от чужди отрасли:

11Дене ще правиш сада ти да расте, И сутрина ще правиш семето ти да цъвти; А в деня на събранието не ще има жетва, Но неизцелима скърб.

12Горко на множеството на многото народи! Те правят шум като шума на моретата И на метежа на племената: Те правят метеж като метеж на много води.

13Племената ще направят метеж като метежа на много води; Но Бог ще има запрети; и те ще бягат далеч, И ще се изгонят като плява по планините пред вятъра, И като прах пред вихрушката.

14Привечер, ето смущение; А преди да съвне не ще ги има. Този е делът на тези които ни обират, И жребието на тези които ни разграбват.