Матей 25 - Цариградски（BG1871）

1Тогаз ще се уподоби царството небесно на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца.

2А от тях пет бяха разумни, и пет безумни.

3Безумните, като взеха светилниците си, не взеха със себе си масло.

4Но разумните взеха масло в съдовете си със светилниците си.

5И като се бавеше младоженецът, додрема се на всичките и спяха.

6А посред нощ стана вик: Ето младоженецът иде! излязвайте да го посрещнете!

7Тогаз се раздигнаха всички онези девици, и украсиха светилниците си.

8А безумните рекоха на разумните: Дайте ни от вашето масло; защото светилниците наши угаснуват.

9А разумните отговориха и казаха: Да не би че не стигне и за нас и за вас; но по добре идете при продавачите, и купете си.

10А когато те отхождаха да купят, дойде младоженецът, и готовите влязоха с него на сватбата, и затвориха се вратата.

11А после дохождат и другите девици, и казват: Господи, Господи! отвори ни.

12А той отвръща и рече: Истина ви казвам, не ви познавам.

13И тъй бъдете будни, защото не знаете деня, ни часа, в който Син человечески ще дойде.

14Защото ще дойде както человек, който, като тръгваше за чужбина, свика своите си слуги, и предаде им имането си.

15И едному даде пет таланта, другиму два, а другиму един, всекиму според силата му; и тутакси тръгна.

16А този който взе петте таланта, отиде да работи с тях, и направи други пет таланта.

17Такожде и този който взе двата, спечели и той други два.

18А този който взе единият, отиде та разкопа в земята и скри среброто на господаря си.

19След много време идва господарът на тези слуги , и вижда счет с тях.

20И дойде този който бе взел петте таланта, донесе други пет таланта, и рече: Господарю, пет таланта ми предаде; ето други пет таланта спечелих над тях.

21И рече му господарят му: Добре, рабе добри и верни: на малкото си бил верен, над много ще те поставя: влез в радостта на господаря си.

22Дойде и този който бе взел два таланта и рече: Господарю, два таланта ми предаде; ето, други два таланта спечелих върх тях.

23Рече му господарът му: Добре, рабе добри и верни; на малкото си бил верен, над много ще те поставя, влез в радостта на господаря си.

24Пристъпи и този, който бе взел единият талант и рече: Господарю, знаех те че си человек жесток, че жънеш дето не си сеял, и събираш от дето не си разпръсвал;

25и понеже се убоях, отидох та скрих таланта ти в земята; ето, имаш твоето си.

26А господарът му отговори и рече му: Рабе лукави и лениви, знаеше че жъна дето не съм посеял, и събирам от дето не съм разпръсвал:

27Като е тъй трябваше ти да дадеш среброто ми на банкерите, и кога си дойдех да бих взел моето с лихва.

28Вземете прочее от него таланта, и дайте го на тогози който има десетте таланта.

29Защото на всекиго който има ще му се даде и ще му се преумножи; а от този който няма, и това което има ще се вземе от него.

30И непотребния този раб хвърлете го във външната тъмнота; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

31А кога дойде Син человечески в славата си, и всичките свети ангели с него; тогаз ще седне на престола на славата си.

32И ще се съберат пред него всичките народи, и ще ги отлъчи едни от други, както овчарят отлъча овците от козите;

33и ще постави овците от дясната си страна, а козите от лявата.

34Тогава Царят ще рече на тези които са от дясната му страна: Елате, вие благословени на Отца моего, наследвайте царството приготвено за вас от създание мира;

35защото огладнях, и дадохте ми да ям; ожеднях, и напоихте ме; странен бях, и прибрахте ме;

36гол бях, и облякохте ме, болен бях, и посетихте ме, в тъмница бях, и дойдохте при мене.

37Тогаз праведните ще му отговорят и рекат: Господи, кога те видяхме гладен, и те нахранихме; или жеден, и те напоихме?

38Кога пак те видяхме странен и те прибрахме; или гол, и те облякохме?

39И кога болен или в тъмница те видяхме, и дойдохме при тебе?

40И ще отговори Царят и ще им рече: Истина ви казвам: Колкото че сте сторили това на едного от тези най-малките мои братя, на мене сте го сторили.

41Тогаз ще рече и на тези които са от лявата му страна: Идете от мене, проклети, в огънят вечен, приготвения за дявола и за ангелите негови;

42защото огладнях, и не ми дадохте да ям; ожеднях и не ме напоихте;

43странен бях, и не ме прибрахте, гол бях, и не ме облякохте; болен и в тъмница бях, и не ме посетихте.

44Тогаз ще му отговорят и те и ще рекат: Господи, кога те видяхме гладен, или жеден, или странен, или гол, или болен, или в тъмница, и не ти послужихме?

45Тогаз ще отговори и ще им рече: Истина ви казвам: Колкото че не сте сторили това на едного от тези най-малките, нито на мене сте го сторили.

46И ще отидат те във вечна мъка; а праведните в живот вечен.