Еремия 22 - Цариградски（BG1871）

1Така говори Господ: Слез в дома на Юдиния цар та говори там това слово,

2и кажи: - Слушай словото Господне, царю Юдин Който седиш на Давидовия престол, Ти и рабите ти и людете ти Които влазят през тези врата:

3Така говори Господ: Правете съдба и правда, И отървайте оголения от ръката на насилника; И не онеправдавайте, нито насилствувайте чужденеца, сирачето, и вдовицата, И кръв неповинна не изливайте на това място.

4Защото ако наистина правите по това слово, Тогаз ще влезнат през вратата на този дом Царе седеще на Давидовия престол, Возими на колесници и коне, Те и рабите им и людете им.

5Но ако не послушате тези думи, Заклевам се в себе си, говори Господ, че този дом ще стане пуст.

6Защото така говори Господ за дома на Юдиния цар: Ти си ми Галаад и Ливански върх; Но ще те направя пустиня, Градове ненаселени.

7И ще приготвя против тебе изтребители, Всеки с оръжията му; И ще изсекат избраните му кедри, И ще ги хвърлят в огъня.

8И много народи ще минат пред този град, И ще рекат, всеки на ближния си: Защо Господ направи така на този голям град?

9И ще рекат: Защото оставиха завета на Господа Бога своего Та се поклониха на други богове И им служиха.

10Не плачете за умрелия, И не ридайте за него: Плачете, плачете за оногоз който отива; Защото няма да се върне вече И да види земята на рождението си.

11Защото така говори Господ За Селума Иосииния син, Юдиния цар, Който царуваше вместо Иосия отца си, Който излезе от това място: Няма да се върне вече;

12Но ще умре на мястото дето го закараха пленник, И няма да види вече тази земя.

13Горко на оногоз който гради дома си, не с правда, И горниците си с кривда, Който кара ближния си да му работи без мъзда, И не му дава заплатата за труда му;

14Който говори: Ще си съградя голем дом и широки горници, И който си отваря прозорци, И покрива с кедър, и нашаря с киновар.

15Защото гледаш да трупаш за себе си кедрове, ще царуваш ли? Отец ти не ядеше ли и пиеше? Но правеше съдба и правда: Тогаз благоденствуваше.

16Съдеше съда на сиромаха и на нищия: Тогаз благоденствуваше: Не беше ли то да ме познае? говори Господ.

17А твоите очи и твоето сърдце не са в друго, Само в лихоимството ти, и да изливаш неповинна кръв, И в насилство и в угнетение за да ги правиш.

18За то така говори Господ Заради Иоакима Иосииния син, Юдиния цар: Няма да го плачат, нито ще рекат: Горко, брате мой! или: Горко, сестро! Няма да го плачат, нито ще рекат: Горко, господарю! или: Горко, славо!

19Ще бъде погребен с оселско погребение, Извлечен и хвърлен вън от Ерусалимските порти.

20Възлез на Ливан та извикай, И възвиси гласа си към Васан та извикай от Аварим; Защото загинаха всичките ти любовници.

21Говорих ти в благоденствието ти; Но ти рече: Не ща да слушам. Такваз е обходата ти от младостта ти, Та не послуша гласа ми.

22Вятърът ще изпасе всичките ти овчари, И любовниците ти ще отидат в плен; Тогаз, ей, ще се постидиш и посрамиш Заради всичката си злина.

23Ти, която обитаваш в Ливан, Която правиш гнездото си в кедрите, Колко за жалене ще бъдеш ти Когато дойдат мъки върх тебе, Болезни като на жена кога ражда!

24Жив съм аз, говори Господ, И ако Иехония Иоакимовът син, Юдинът цар, Би бил печат на дясната ми ръка, И от там бих те откъснал;

25И ще те предам в ръката на онези които искат живота ти, И в ръката на онези на които от лицето се боиш, Ей, в ръката на Навуходоносора Вавилонския цар, И в ръката на Халдейците.

26И ще отхвърля тебе И майка ти която те е родила В земя чужда дето не сте се родили; И там ще умрете.

27А в земята в която душата им желае да се върнат, Там няма да се върнат.

28Този человек Иехония да ли е гърнчарско изделие строшено та презрено, Или съсъд без почет? Защо бяха отметнати, той и семето му, И хвърлени бяха в страна която не знаят?

29О земльо, земльо, земльо! слушай словото Господне:

30Така говори Господ: Пишете тогоз человека безчаден: человек който не ще благоуспее в дните си; Защото не ще благоуспее от семето му человек Който да седи на Давидовия престол И да властвува вече над Юда.