Неемия 9 - Цариградски（BG1871）

1И в двадесет и четвъртия ден на този месец събраха се Израилевите синове с пост, и с вретища, и с пръст на себе си,

2И отлъчи се Израилевото семе от всичките чужденци; и застанаха та изповядаха своите грехове и беззаконията на отците си.

3И застанаха на мястото си та прочетоха в книгата на закона на Господа Бога своего една четвърт на деня, и една четвърт се изповядваха и кланяха се на Господа Бога своего.

4Тогаз застанаха на стоялището, от Левитите, Исус, и Ваний, Кадмиил, Севания, Вуний, Серевия, Ваний, и Хананий, та извикаха с голям глас към Господа Бога своего.

5И Левитите, Исус, и Кадмиил, Ваний, Асавния, Серевия, Одия, Севания, и Петаия, рекоха: Станете та благословете Господа Бога вашего от века до века; и нека е, Боже, благословено славното твое име което надминува всяко благословение и хвала.

6Ти си сам Господ един: ти си направил небето, небето на небесата, и всичкото им украшение, земята и всичко що е на нея, моретата и всичко що е в тях, и ти оживяваш всичко това; и тебе се кланят небесните войнства.

7Ти си Господ Бог който си избрал Аврама, и извел си го от Ур Халдейски, и дал си му име Авраам;

8и намерил си сърдцето му вярно пред тебе, и направил си с него завет че ще дадеш земята Ханаанска, Хетейска, Аморейска, и Ферезейска, и Иевусейска, и Гергесейска, - че ще я дадеш на семето му; и извършил си думите си, защото си праведен.

9И видя ти озлоблението на нашите отци в Египет, и чу вика им при червено Море.

10И показа ти знамения и чудеса над Фараона, и над всичките му раби, и над всичките люде на земята му, понеже позна ти че се възгордяха против тях. И направи си име както е днес.

11И раздели ти морето пред тях, та преминаха по сухо всред морето; а тези които ги гонеха хвърли ги в дълбочините, като камик в силна вода.

12И води ги ти дене с облачен стълп, а ноще с огнен стълп за да им светиш по пътя по който щяха да минат.

13И слезе ти на гората Синай та говори с тях от небето, и им даде прави съдби, и истинни закони, повеления и заповеди добри;

14и направи позната тям светата своя събота, и заповяда им ти заповеди, и повеления, и закони чрез ръката на раба си Моисея.

15И хляб от небето им даде ти в глада им, и вода из камик им изведе в жаждата им; и рече им да влязат за да наследат земята за която възвиси ти ръката си че ще им я дадеш.

16А те и отците ни се възгордяха, и ожесточиха врата си, и не послушаха твоите заповеди;

17и отрекоха се да послушат, и не помниха чудесата ти които им ти направи; но ожесточиха врата си, и в подигането си определиха началник за да се върнат в рабството си. Но ти си Бог снизходителен, милостив и благоутробен, дълготърпелив и многомилостив, и не ги остави.

18Даже, когато си направиха леяно теле и рекоха: Този е твоят Бог който те възведе из Египет, и направиха големи прогневания,

19ти обаче в големите си щедроти не ги остави в пустинята: облачният стълп не се уклони от върху тях дене за да ги води в пътя, нито огнения стълп ноще за да им свети в пътя по който щяха да минат.

20И даде им ти благия твой Дух за да ги вразумява, и не лиши маната си от устата им, и вода им даде в жаждата им.

21И храни ги ти четиридесет години в пустинята: не им стана нищо оскудно: дрехите им не овехтяха, и нозете им не отекоха.

22И даде им ти царства и люде, и раздели им ги за дялове; и наследиха земята на Сиона, и земята на Есевонския цар, и земята на Ога Васанския цар.

23И синовете им умножи ти като небесните звезди; и заведе ги в земята в която рече ти на отците им да влязат за да я наследят.

24И влязоха синовете им та наследиха земята; и порази ти пред тях жителите на земята, Ханаанците, и предаде ги в ръцете им, и царете им, и людете на земята, за да им направят според щението си.

25И превзеха крепки градове и земя тлъста; и наследиха домове пълни с всичко благо, изкопани кладенци, лозя, и маслини, и плодовити дървета множество; и ядоха и се наситиха, и отлъстяха, и се насладиха в голямата твоя благост.

26Но те се не покориха, и подигнаха се против тебе, и хвърлиха закона ти зад гърбовете си, и убиха пророците ти които засвидетелствуваха против тях за да ги обърнат към тебе, и направиха големи прогневания.

27Заради това ги предаде ти в ръката на утеснителите им, които ги утесниха; и въ времето на утеснението си викнаха към тебе; и ти послуша от небето, и според многото твои щедроти даде им ти избавители, та ги избавиха от ръката на онези които ги утесниха.

28Но като се успокоиха, обърнаха се за да правят зло пред тебе; заради това ги остави ти в ръката на враговете им, та ги завладяха, но когато се обърнаха та викнаха към тебе, ти ги послуша от небето, и много пъти ги избави ти според щедротите си.

29и засвидетелствува ти против тях за да ги обърнеш в закона си; но те се възгордяха и не послушаха твоите заповеди, но съгрешиха в съдбите ти, (които ако върши някой ще живее чрез тях,) и дадоха непокорливо рамо, и ожесточиха врата си та не чуха.

30Но и много години ги търпя ти, и засвидетелствува против тях чрез Духа си чрез пророците си; но не дадоха слушане; заради това ги предаде ти в ръката на людете на земите.

31Но заради многото твои щедроти не ги направи да се довършат, нито ги остави; защото си Бог щедър и милостив.

32Сега, прочее, Боже наш, велики, крепки, и страшни Боже който пазиш завета и милостта, да се не вмени малко пред тебе всичкото злострадание което намери нас, царете ни, князовете ни, и свещениците ни, и пророците ни, и отците ни, и всичките твои люде от дните на Асирийските царе до този ден.

33Наистина си праведен въ всичко което дойде върх нас, защото ти направи истина, а ние направихме нечестие.

34И царете ни, князовете ни, свещениците ни, отците ни не упазиха закона ти, и не дадоха внимание на твоите заповеди и на свидетелствата ти с които си засвидетелствувал против тях.

35Защото те в царството си и в голямата твоя благост която им даде ти, и в широката и тлъстата земя която даде ти пред тях не ти послужиха, нито се обърнаха от лукавите си дела.

36Ето, раби сме този ден; и в земята която даде ти на отците ни за да ядат плода й и добрите й неща, ето, раби сме върху нея.

37И тя дава голямо изобилие на царете които тури ти върху нас за греховете ни; и властвуват над телата ни и над скотовете ни според щението си; и ние сме в голямо утеснение.

38За всичко това ние правим завет верен, и пишем, и ударят си печатите князовете ни, Левитите ни, и свещениците ни.