Авакум 2 - Цариградски（BG1871）

1На стражата си ще застана, И ще се възправя на стълба, И ще пазя за да видя що ще ми говори, И що ще отговоря на обличителя си.

2И отговори ми Господ и рече: Пиши видението и изложи го на таблички, Щото да тича който го чете.

3Защото видението е още за определено време, Но бърза към свършъка, и няма да излъже: Ако и да се бави, чакай го; Защото непременно ще дойде, няма да закъснее.

4Ето, душата му се надигна, не е права в него; А праведний ще живее с вярата си.

5И още, като някой дързостлив от вино, Мъж високоумен е, нито мирува, Който разширява душата си като ад, И е като смъртта и не се насища, Но събира при себе си всичките народи, И скупва при себе си всичките люде.

6Не ще ли да вземат всички тези притча против него, И пословица присмивателна против него? и рекат: Горко на умножаващия не своето!- до кога?- И на натегнуващия на себе си със залози!

7Не ще ли да станат внезапно онези които те хапят, И да се повдигнат онези които те правят окаянен, И ти да им си в разграбване?

8Понеже ти обра много народи, Всичкий остатък на людете ще те оберат,- Заради кръвта на человеците, И заради неправдата ти на земята, На града, и на всичките живеещи в него.

9Горко на лакомещия лакомство зло за дома си, За да тури гнездото си високо, За да се освободи от ръката на злия!

10Съвещал си срам за дома си Като си изтребил много народи, И си съгрешил против душата си.

11Защото камикът из стената ще извика, И дървовръзките ще му отговорят.

12Горко на градещия град с кръв, И на основаващия град с неправда!

13Ето, не е ли това от Господа на Силите, Да се турят людете за огъня, И народите да се мъчат за суетата?

14Защото земята ще е пълна С познаването на славата Господня Както водите покриват морето.

15Горко на оногози който напоява ближния си, Теб който изливаш сикерата си, още го и опиваш, За да изгледаш голотата им!

16Напълнил си се със срам нежели със слава: Пий и ти, и нека се открие краекожието ти: чашата на десницата Господня ще се върне към тебе; И бълвоч на безчестие ще е върху славата ти.

17Защото неправдата ти към Ливан ще те покрие, И повреждението на животните ще те уплаши, Заради кръвта на человеците И неправдата ти на земята, На града, и на всичките живеещи в него.

18Коя е ползата на изваяния, че образователят му го извая?- На леяния и на учителя на лъжата, че делателят, уповава на делото си Та да прави безгласни идоли?

19Горко на говорещия на дървото: Събуди се!- На безгласния камик Дигни се! То ли ще научи? Ето, то е обкрито със злато и сребро, И няма никакво дихание в него.

20Но Господ е в святия си храм: Да мълчиш пред него, всичка земльо.