Исая 40 - Цариградски（BG1871）

1Утешавайте, утешавайте людете ми, Говори Бог ваш.

2Говорете насърдчително на Ерусалим, и викнете към него че времето на воинствуванието му се изпълни, че беззаконието му се прости; Защото взе от ръката Господня Двойно за всичките си грехове.

3Глас на едного който вика в пустинята: Пригответе пътя Господен: Прав друм направете в пустинята за Бога нашего.

4Всеки дол ще се възвиши, И всяка гора и хълм ще се сниши; И кривите ще станат прави, И неравните места равни;

5И славата Господня ще се яви, И всека плът купно ще види; Защото устата Господни говориха.

6Гласът рече: Възгласи. И рече се: Що да възглася? Всяка плът е трева, И всичката й слава като полския цвят.

7Тревата изсъхна, цветът повена, Когато вятър от Господа духна върх него: Трева наистина са людете.

8Тревата изсъхна, цветът повена; Но словото на Бога нашего остава във век.

9Ти който носиш благи вести на Сион Възлез на високата гора: Ти който носиш благи вести на Ерусалим, Възвиши силно гласа си: Възвиши: не бой се: Речи на Юдините градове: Ето Бог ваш!

10Ето, Господ Иеова ще дойде със сила, И мишцата му ще владее за него: Ето, мъздата му е с него, И въздаянието му пред него.

11Ще пасе стадото си както пастир: Ще събере агнетата с мишцата си, И ще ги носи в пазухата си; И ще води полека доещите,

12Кой е премерил водите с шепата си, И измерил небесата с педа, И побрал в мярка пръстта на земята, И претеглил горите с теглилка, и хълмовете в къпони?

13Кой е измерил Духа Господен, Или му е бил съветник и го е научил?

14С кого се е съветвал той, и кой го е вразумил И го е научил пътя на съдбата, И му е предал знание, И му е показал пътя на разума?

15Ето, народите са като капка от ведро, И считат се като тънък прашец на къпона: Ето, островите като прах що се дига;

16И Ливан не е доволен за горене, Нито животните му са доволни за всесъжение.

17Всичките народи пред него са като нищо: Считат се при него по-малко от нищото, и празднота.

18И тъй, кому ще уподобите Бога? Или какво подобие ще сравните с него?

19Художникът лее кумир, И златарят простира злато по него И лее сребърни цепи.

20Който е сиромах за таквоз приношение Избира дърво което не гние, И търси си изкусен художник За да направи кумир недвижим.

21Не знаете ли? не сте ли чули? Не ви ли се възвести изначало? От основанието на земята не разбрахте ли?

22Той е който седи върху кръга на земята, И жителите й са като скакалци: Той е който простира небесата като опона И растяга ги като шатър за население,

23Който докарва князовете до нищо, И прави като празднота земните съдии.

24Те се не насаждат нито се насеват; Нито се закоренява в земята стволът им: Щом подухне той върх тях, за еднъж изсъхнуват, И бурята ще ги грабне като плява.

25И тъй, на кого ще ме уподобите, И с кого ще се сравня? говори Светий.

26Подигнете очите си на високо Та вижте кой създаде тези неща? Извожда воинствата им с чет: Вика всичките по име: чрез величеството на силата му, Понеже е крепък във власт, Не оскудева ни едно от тях.

27Защо казваш, Якове, и говориш, Израилю: Пътят ми е скрит от Господа, И съдът ми се небрежи от Бога моего?

28Не знаеш ли? не си ли чул че вечний Бог Иеова, Създателят на земните краища, Не ослабева и не се утрудва? Неговият разум е неизследим.

29Той дава крепост на ослабналите, И наращава силата на немощните.

30И младите ще ослабеят и ще се утрудят, И избраните момци ще се спънат и паднат;

31Но които чакат Господа ще подновят силата си: Ще възлезат с крила като орли: Ще тичат, и не ще се утрудят: Ще ходят, и не ще ослабеят.