Римляни 2 - Цариградски（BG1871）

1За това, безответен си, о человече, който и да си, що съдиш другиго; защото в каквото съдиш другиго себе си осъждаш, понеже ти който съдиш правиш истото.

2А знаем че Божий съд е според истината върх тези които правят таквизи работи.

3И мислиш ли това, о человече, ти който съдиш тези що правят таквизи работи, че ще избегнеш от Божия съд като правиш и ти истото?

4Или презираш богатството на неговата благост, търпеливост, и дълготърпение, без да знаеш че Божията благост те води на покаяние?

5А по упорството си и непокаяното си сърдце ти трупаш на себе си гняв за в деня на гнева и на откритието на праведния съд от Бога,

6който ще въздаде всекиму според делата му:

7живот вечен на тези които с постоянството в добро дело търсят слава, почест, и безсмъртие;

8ярост пак и гняв на тези които упорствуват и се не покоряват на истината, а покоряват се на неправдата;

9скърб и утеснение на всяка душа на человека който работи зло, първом на Юдеина, после и на езичника;

10а слава и почест и мир всекиму който прави добро, първом на Юдеина, после и на езичника.

11Понеже Господ на лице не гледа.

12Защото тези които са съгрешили без закон, без закон ще и да погинат; и които са под закон съгрешили, по закон съдени ще бъдат,

13(защото не са праведни пред Бога слушателите на закона; но изпълнителите на закона ще бъдат оправдани.

14Понеже когато езичниците, които нямат закон, по природата правят което е законно, то, и закон като нямат те, сами са закон на себе си:

15те показват делото на закона написано на сърдцата им, имат и съвестта си която съсвидетелствува, и помислите които се осъждат или се и оправдават помежду си един друг,)

16в деня когато, според моето благовествуване, Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на человеците.

17Ето, ти се зовеш Юдеин, и облегаш се на закона, и с Бога се хвалиш;

18И знаеш волята негова, и разсъждаш по-доброто, понеже се научаваш от закона;

19имаш още и уверение в себе си че си водител на слепите, виделина на тези които са в тъмнина,

20наставник на простаците, учител на младенците, понеже имаш в закона образа на знанието и на истината.

21И тъй, ти който учиш другиго, не учиш ли себе си? Ти който проповядваш да не крадат, крадеш ли?

22Ти който казваш да не прелюбодействуват, прелюбодействуваш ли? Ти който се гнусиш от идолите, светотатствуваш ли?

23Ти който се хвалиш със закона, безчестиш ли Бога чрез престъпването на закона?

24Защото, според както е писано, името Божие поради вас се хули между езичниците.

25Понеже обрязването ползува ако изпълниш закона; ако ли си престъпник на закона, то твоето обрязване става необрязване;

26и тъй, ако необрязаният съхранява заповедите на закона, неговото необрязване няма ли да му се вмени за обрязване?

27И в природно състояние необрязаният който изпълнява закона не ще ли осъди тебе който имаш писанието на закона и обрязването, а пък си престъпник на закона?

28Защото не е Юдеин този който е наяве такъв, нито е обрязване което е наяве в плътта;

29но Юдеин е този който е вътрешно Юдеин, и обрязване това което е в сърдцето, по дух, а не по буква; на когото похвалата не е от человеците, но от Бога.