1 Царе 20 - Цариградски（BG1871）

1И побегна Давид от Навиот който е в Рама, та дойде и рече пред Ионатана: Що сторих? коя е неправдата ми, и кой е грехът ми пред баща ти за който иска душата ми?

2А той му рече: Да не бъде! ти няма да умреш; ето, баща ми няма да направи нищо, ни голямо ни малко, което да ми не обади; и защо би скрил баща ми това нещо от мене? Не е така

3И закле се Давид още и рече: Баща ти знае известно че аз намерих благодат пред тебе, за това дума: Нека не знае това Ионатан, за да се не оскърби; но жив Господ, и жива душата ти, само един разкрач има между мене и смъртта.

4Тогаз рече Ионатан Давиду: Каквото желае душата ти ще ти направя.

5И рече Давид Ионатану: Ето, утре е нов месец, в който аз имам обичай да седя с царя да ям: остави ме прочее да ида да се скрия на полето до вечерта на третия ден.

6Ако баща ти съзре че ме няма, тогаз речи: Давид поиска убедително от мене дозволение да отиде заскоро в града си Витлеем, защото става там годишна жъртва за всичкия му род.

7Ако рече така: Добре, ще бъде мир на раба ти; ако ли се разгневи много, да знаеш че злото е решено от него.

8И тъй, ти ще направиш милост на раба си; защото си въвел ти раба си в завет Господен със себе си. Но ако има неправда в мене, умъртви ме ти: защо да ме доведеш при баща си?

9И рече Ионатан: Да ти не бъде никога това щото да знаех аз наистина че злото е решено от баща ми да дойде върх тебе, и да ти не известя това.

10И рече Давид Ионатану: Кой ще ми обади ако ти отговори баща ти жестоко?

11А Ионатан рече Давиду: Ела да излезем на полето. И излязоха двамата на полето.

12И рече Ионатан Давиду: Господ Бог Израилев е свидетел ако, около този час утре или в третия ден, като изпитам баща си, и, ето, има нещо добро за Давида, не изпратя тогаз до тебе да ти го известя:

13така да направи Господ Ионатану, и така да приложи! Ако ли баща ми е решил злото против тебе, ще ти известя това, и ще те изпроводя, и ще отидеш с мир; и Господ да бъде с тебе както беше с баща ми!

14И не само доде съм жив ще покажеш към мене милост Господня за да не умра,

15но и във век няма да отсечеш милостта си от дома ми, и тогаз даже когато Господ изтреби от лицето на земята всекиго от Давидовите врагове.

16И направи Ионатан уговор с Давидовия дом, и рече: Господ да изиска отмъщение от Давидовите врагове.

17И направи още Ионатан Давида да се закълне, поради любовта му която имаше към него, защото го обичаше както обичаше истата си душа.

18И рече му Ионатан: утре е нов месец, и ще видят че те няма, защото седалището ти ще бъде праздно.

19И като стоиш три дни, да слезеш по-скоро и да дойдеш на мястото дето беше се скрил в деня на онази работа, и да седнеш при камика Евил.

20И аз ще устреля три стрели от страна, като че стрелям в цел.

21И, ето, ще пратя момчето и ще му кажа: Иди, намери стрелите. Ако река нарочно на момчето: Ето, стрелите са отсам тебе, вземи ги, тогаз ти ела защото е мир тебе, и няма никаква повреда: жив Господ.

22Ако ли река на момчето така: Ето, стрелите са оттатък тебе, иди в пътя си, защото Господ те е изпроводил.

23А за думата която сме говорили аз и ти, ето, Господ нека е свидетел между мене и тебе във век.

24И тъй, скри се Давид на полето; и когато дойде новомесечието, царят седна на трапезата да яде.

25И седна царят на седалището си както винаги, на седалище при стената; а Ионатан стана, и седна Авенир при Саула; а Давидовото място беше праздно.

26Саул обаче не каза нищо през онзи ден, защото рече в себе си: Нещо му се е случило, та не е чист: нечист ще да е.

27И на утринта, втория ден на месеца, пак Давидовото място беше праздно; и рече Саул на Ионатана сина си: Защо не дойде Иесеевият син на трапезата нито вчера нито днес?

28И отговори Ионатан Саулу: Давид поиска убедително от мене дозволение да иде до Витлеем,

29и рече: Пусни ме, моля, защото родът ни прави жъртва в града; и брат ми, той ми заръча да се намеря; сега прочее, ако съм намерил благодат пред очите ти, остави ме, моля, да ида и да видя братята си. За това не дойде на царската трапеза.

30Тогаз се разпали гневът на Саула върх Ионатана, и рече му: Сине развращени и отстъпни, не зная ли че ти си избрал Иесеевия син за срам на тебе и за срам на майчината ти голота?

31Защото додето Иесеевият син живее на земята, ни ти ни царството ти не ще се утвърди. Сега прочее прати та го доведи при мене, защото непременно ще умре.

32И отговори Ионатан на баща си Саула та му рече: Защо да се умъртви? що е сторил?

33А Саул хвърли копието на него за да го удари. Тогаз позна Ионатан че беше решено от баща му да умъртви Давида.

34И стана Ионатан от трапезата разярен от гняв, и не яде хляб втория ден на месеца; защото беше оскърбен за Давида, понеже го обезчести баща му.

35И на утринта излезе Ионатан на полето във времето което бяха определили с Давида, и имаше със себе си едно малко момче.

36И рече на момчето си: Тичай, намери стрелите които аз стрелям. И като тичаше момчето, той устрели стрелата по-нататък от него.

37И като дойде момчето на мястото на стрелата която беше Ионатан устрелил, викна Ионатан вслед момчето и рече: Не е ли стрелата по-нататък от тебе?

38И викна Йонатан вслед момчето: Скоро, прибързай, не стой. И събра Ионатановото момче стрелите, и дойде при господаря си.

39Но момчето не знаеше нищо: само Ионатан и Давид знаеха работата.

40И даде Ионатан оръжията си на момчето което беше с него, и рече му: Иди, занес ги в града.

41А когато отиде момчето, стана Давид от южната страна та падна на лицето си на земята, и поклони се три пъти; и целуваха се един друг; и плакаха и двамата; но Давид твърде много.

42И рече Ионатан Давиду: Иди с миром както се заклехме ние двама в името Господне и рекохме: Господ нека е между мене и тебе, и между моето семе и твоето семе във век! И стана та отиде; а Ионатан влезе в града.